Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   sr нешто желети

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [седамдесет]

70 [sedamdeset]

нешто желети

nešto želeti

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Ж-л--е -- п-ш-т-? Ж_____ л_ п______ Ж-л-т- л- п-ш-т-? ----------------- Желите ли пушити? 0
n-št- ž--eti n____ ž_____ n-š-o ž-l-t- ------------ nešto želeti
Искате ли да танцувате? Ж-лите -----р---? Ж_____ л_ и______ Ж-л-т- л- и-р-т-? ----------------- Желите ли играти? 0
n---- --le-i n____ ž_____ n-š-o ž-l-t- ------------ nešto želeti
Искате ли да се разходите? Ж-л--- л- шета--? Ж_____ л_ ш______ Ж-л-т- л- ш-т-т-? ----------------- Желите ли шетати? 0
Želi-e li----i--? Ž_____ l_ p______ Ž-l-t- l- p-š-t-? ----------------- Želite li pušiti?
Искам да пуша. Ј- ж--и---уш--и. Ј_ ж____ п______ Ј- ж-л-м п-ш-т-. ---------------- Ја желим пушити. 0
Ž--it- -i ----ti? Ž_____ l_ p______ Ž-l-t- l- p-š-t-? ----------------- Želite li pušiti?
Искате ли цигара? Же------ --га-ет-? Ж____ л_ ц________ Ж-л-ш л- ц-г-р-т-? ------------------ Желиш ли цигарету? 0
Ž----e -i-p-š-t-? Ž_____ l_ p______ Ž-l-t- l- p-š-t-? ----------------- Želite li pušiti?
Той иска огънче. Он--ел---а---. О_ ж___ в_____ О- ж-л- в-т-у- -------------- Он жели ватру. 0
Želi-- l----ra-i? Ž_____ l_ i______ Ž-l-t- l- i-r-t-? ----------------- Želite li igrati?
Искам да пия нещо. Ја-ж-лим --што п---. Ј_ ж____ н____ п____ Ј- ж-л-м н-ш-о п-т-. -------------------- Ја желим нешто пити. 0
Ž-lit--li--grat-? Ž_____ l_ i______ Ž-l-t- l- i-r-t-? ----------------- Želite li igrati?
Искам да ям нещо. Ја----и- н--т-------. Ј_ ж____ н____ ј_____ Ј- ж-л-м н-ш-о ј-с-и- --------------------- Ја желим нешто јести. 0
Želi---l- igrat-? Ž_____ l_ i______ Ž-l-t- l- i-r-t-? ----------------- Želite li igrati?
Искам да си отдъхна малко. Ја-с----ли---а-- о-------. Ј_ с_ ж____ м___ о________ Ј- с- ж-л-м м-л- о-м-р-т-. -------------------------- Ја се желим мало одморити. 0
Ž-lite-li --ta-i? Ž_____ l_ š______ Ž-l-t- l- š-t-t-? ----------------- Želite li šetati?
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ја Ва- --ли- --што п-т---. Ј_ В__ ж____ н____ п______ Ј- В-с ж-л-м н-ш-о п-т-т-. -------------------------- Ја Вас желим нешто питати. 0
Ž-l-----i-----ti? Ž_____ l_ š______ Ž-l-t- l- š-t-t-? ----------------- Želite li šetati?
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Ј--В-с-же--- за-н--т- за--ли-и. Ј_ В__ ж____ з_ н____ з________ Ј- В-с ж-л-м з- н-ш-о з-м-л-т-. ------------------------------- Ја Вас желим за нешто замолити. 0
Ž--i-e li------i? Ž_____ l_ š______ Ž-l-t- l- š-t-t-? ----------------- Želite li šetati?
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Ј- --с-жел-м--а-н---о ---в---. Ј_ В__ ж____ н_ н____ п_______ Ј- В-с ж-л-м н- н-ш-о п-з-а-и- ------------------------------ Ја Вас желим на нешто позвати. 0
Ja -e-i- p--i--. J_ ž____ p______ J- ž-l-m p-š-t-. ---------------- Ja želim pušiti.
Какво обичате / желаете, моля? Шт----л-те, ----м? Ш__ ж______ м_____ Ш-а ж-л-т-, м-л-м- ------------------ Шта желите, молим? 0
Ja žel-----š---. J_ ž____ p______ J- ž-l-m p-š-t-. ---------------- Ja želim pušiti.
Желаете ли кафе? Ж-лите--и -аф-? Ж_____ л_ к____ Ж-л-т- л- к-ф-? --------------- Желите ли кафу? 0
J---e--------t-. J_ ž____ p______ J- ž-l-m p-š-t-. ---------------- Ja želim pušiti.
Или предпочитате чай? И-- ра-ије-ж----е -ај? И__ р_____ ж_____ ч___ И-и р-д-ј- ж-л-т- ч-ј- ---------------------- Или радије желите чај? 0
Že-iš--i-ciga---u? Ž____ l_ c________ Ž-l-š l- c-g-r-t-? ------------------ Želiš li cigaretu?
Ние искаме да се приберем вкъщи. М--се-желимо-в-з-ти ---и. М_ с_ ж_____ в_____ к____ М- с- ж-л-м- в-з-т- к-ћ-. ------------------------- Ми се желимо возити кући. 0
Ž-l------cig-re--? Ž____ l_ c________ Ž-l-š l- c-g-r-t-? ------------------ Želiš li cigaretu?
Желаете ли такси? Жел-те-ли-----а--и? Ж_____ л_ в_ т_____ Ж-л-т- л- в- т-к-и- ------------------- Желите ли ви такси? 0
Ž---š--- ---a-etu? Ž____ l_ c________ Ž-l-š l- c-g-r-t-? ------------------ Želiš li cigaretu?
Те искат да се обадят по телефона. Он- ж-ле --ле-онир---. О__ ж___ т____________ О-и ж-л- т-л-ф-н-р-т-. ---------------------- Они желе телефонирати. 0
O--ž-l- v-t-u. O_ ž___ v_____ O- ž-l- v-t-u- -------------- On želi vatru.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.