Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ti ገለ ምፍታው

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [ሰብዓ]

70 [sebi‘a]

ገለ ምፍታው

gele mifitawi

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Искате ли да пушите? ክተ-ክኹ ደሊ----ኹም? ክ____ ደ___ ዲ___ ክ-ት-ኹ ደ-ኹ- ዲ-ም- --------------- ክተትክኹ ደሊኹም ዲኹም? 0
ge-e-m-fi-a-i g___ m_______ g-l- m-f-t-w- ------------- gele mifitawi
Искате ли да танцувате? ክት-ዕ---ደ-ኹም-ዲኹ-? ክ_____ ደ___ ዲ___ ክ-ስ-ስ- ደ-ኹ- ዲ-ም- ---------------- ክትስዕስዑ ደሊኹም ዲኹም? 0
g--e--------i g___ m_______ g-l- m-f-t-w- ------------- gele mifitawi
Искате ли да се разходите? ክት----ደ----ዲኹም? ክ____ ደ___ ዲ___ ክ-ዛ-ሩ ደ-ኹ- ዲ-ም- --------------- ክትዛወሩ ደሊኹም ዲኹም? 0
ki--ti-i-̱--de--ẖumi--ī-----? k_________ d_______ d______ k-t-t-k-h-u d-l-h-u-i d-h-u-i- ------------------------------ kitetikiẖu delīẖumi dīẖumi?
Искам да пуша. ኣ--ክትክ- ደልየ። ኣ_ ክ___ ደ___ ኣ- ክ-ክ- ደ-የ- ------------ ኣነ ክትክኽ ደልየ። 0
kite-iki---------̱-------̱-mi? k_________ d_______ d______ k-t-t-k-h-u d-l-h-u-i d-h-u-i- ------------------------------ kitetikiẖu delīẖumi dīẖumi?
Искате ли цигара? ሽጋ--ደ-ኻ-ዲ-? ሽ__ ደ__ ዲ__ ሽ-ራ ደ-ኻ ዲ-? ----------- ሽጋራ ደሊኻ ዲኻ? 0
k-t-----h-u---l---umi--īẖumi? k_________ d_______ d______ k-t-t-k-h-u d-l-h-u-i d-h-u-i- ------------------------------ kitetikiẖu delīẖumi dīẖumi?
Той иска огънче. ን----ል- ደ-ዩ ኣሎ። ን_ መ___ ደ__ ኣ__ ን- መ-ል- ደ-ዩ ኣ-። --------------- ንሱ መወልዒ ደልዩ ኣሎ። 0
k-t-s----i-- del-h--m---ī-̱umi? k___________ d_______ d______ k-t-s-‘-s-‘- d-l-h-u-i d-h-u-i- ------------------------------- kitisi‘isi‘u delīẖumi dīẖumi?
Искам да пия нещо. ገለ --ቲ---የ። ገ_ ክ__ ደ___ ገ- ክ-ቲ ደ-የ- ----------- ገለ ክሰቲ ደልየ። 0
k-tis-‘--i--------̱-mi---h-u--? k___________ d_______ d______ k-t-s-‘-s-‘- d-l-h-u-i d-h-u-i- ------------------------------- kitisi‘isi‘u delīẖumi dīẖumi?
Искам да ям нещо. ገ- -በ-ዕ ደ-የ። ገ_ ክ___ ደ___ ገ- ክ-ል- ደ-የ- ------------ ገለ ክበልዕ ደልየ። 0
k-tis--is--u -e-----m--dī-̱-m-? k___________ d_______ d______ k-t-s-‘-s-‘- d-l-h-u-i d-h-u-i- ------------------------------- kitisi‘isi‘u delīẖumi dīẖumi?
Искам да си отдъхна малко. ቅ-ብ ከዐ-ፍ ደ-የ። ቅ__ ከ___ ደ___ ቅ-ብ ከ-ር- ደ-የ- ------------- ቅሩብ ከዐርፍ ደልየ። 0
ki-izaw-r- d-lī--u-i d-h-um-? k_________ d_______ d______ k-t-z-w-r- d-l-h-u-i d-h-u-i- ----------------------------- kitizaweru delīẖumi dīẖumi?
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. ገለ ክ--ኩም-ደል-። ገ_ ክ____ ደ___ ገ- ክ-ተ-ም ደ-የ- ------------- ገለ ክሓተኩም ደልየ። 0
k---zawe-u del-ẖu-- dīh-u--? k_________ d_______ d______ k-t-z-w-r- d-l-h-u-i d-h-u-i- ----------------------------- kitizaweru delīẖumi dīẖumi?
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. ገለ-ክ-ም--ም ---። ገ_ ክ_____ ደ___ ገ- ክ-ም-ኩ- ደ-የ- -------------- ገለ ክልምነኩም ደልየ። 0
ki--z-w-r--d-l-ẖu---d--̱-mi? k_________ d_______ d______ k-t-z-w-r- d-l-h-u-i d-h-u-i- ----------------------------- kitizaweru delīẖumi dīẖumi?
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. ኣብ ሓደ --ር--ዕ-መ-- ደ--። ኣ_ ሓ_ ነ__ ክ_____ ደ___ ኣ- ሓ- ነ-ር ክ-ድ-ኩ- ደ-የ- --------------------- ኣብ ሓደ ነገር ክዕድመኩም ደልየ። 0
ane----ikiẖ--d-liye። a__ k_______ d______ a-e k-t-k-h-i d-l-y-። --------------------- ane kitikiẖi deliye።
Какво обичате / желаете, моля? እ-ታይ --ልዩ? እ___ ት____ እ-ታ- ት-ል-? ---------- እንታይ ትደልዩ? 0
a-e -i-i--ẖ- d-l-ye። a__ k_______ d______ a-e k-t-k-h-i d-l-y-። --------------------- ane kitikiẖi deliye።
Желаете ли кафе? ቡን ደሊ-- ኢኹ--? ቡ_ ደ___ ኢ__ ? ቡ- ደ-ኹ- ኢ-ም ? ------------- ቡን ደሊኹም ኢኹም ? 0
ane-kiti--ẖ- --l-y-። a__ k_______ d______ a-e k-t-k-h-i d-l-y-። --------------------- ane kitikiẖi deliye።
Или предпочитате чай? ወ--ሲ-ሻ---ሕሸኩ--? ወ_ ሲ ሻ_ ይ____ ? ወ- ሲ ሻ- ይ-ሸ-ም ? --------------- ወይ ሲ ሻሂ ይሕሸኩም ? 0
s-igar--del-ẖ- --h--? s______ d_____ d____ s-i-a-a d-l-h-a d-h-a- ---------------------- shigara delīẖa dīẖa?
Ние искаме да се приберем вкъщи. ንገዛ--ንከ-ድ-ደሊና። ን__ ክ____ ደ___ ን-ዛ ክ-ከ-ድ ደ-ና- -------------- ንገዛ ክንከይድ ደሊና። 0
s----r--del-h-a dī-̱-? s______ d_____ d____ s-i-a-a d-l-h-a d-h-a- ---------------------- shigara delīẖa dīẖa?
Желаете ли такси? ታክሲ ዲኹም ደሊኹ- ? ታ__ ዲ__ ደ___ ? ታ-ሲ ዲ-ም ደ-ኹ- ? -------------- ታክሲ ዲኹም ደሊኹም ? 0
s--ga-a-delī--a--īẖ-? s______ d_____ d____ s-i-a-a d-l-h-a d-h-a- ---------------------- shigara delīẖa dīẖa?
Те искат да се обадят по телефона. ክ---ሉ----- ዲ--። ክ____ ደ___ ዲ___ ክ-ድ-ሉ ደ-ኹ- ዲ-ም- --------------- ክትድውሉ ደሊኹም ዲኺም። 0
nis--m-we-i‘ī-de--yu-a-o። n___ m_______ d_____ a___ n-s- m-w-l-‘- d-l-y- a-o- ------------------------- nisu meweli‘ī deliyu alo።

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + тигриня (1-100) MP3 тигриня (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.