Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   da måtte noget

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [treoghalvfjerds]

måtte noget

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? M---- ---er-d- --re --l? M_ d_ a_______ k___ b___ M- d- a-l-r-d- k-r- b-l- ------------------------ Må du allerede køre bil? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Må--- ------d- d--kke--lko-ol? M_ d_ a_______ d_____ a_______ M- d- a-l-r-d- d-i-k- a-k-h-l- ------------------------------ Må du allerede drikke alkohol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Må ----l-e--d---age --en--t-l-ud-a-de-? M_ d_ a_______ t___ a____ t__ u________ M- d- a-l-r-d- t-g- a-e-e t-l u-l-n-e-? --------------------------------------- Må du allerede tage alene til udlandet? 0
мога / разрешено ми е / бива m---e m____ m-t-e ----- måtte 0
Може ли да пушим тук? M--vi---g--h-r? M_ v_ r___ h___ M- v- r-g- h-r- --------------- Må vi ryge her? 0
Може ли да се пуши тук? M---an-r-g--he-? M_ m__ r___ h___ M- m-n r-g- h-r- ---------------- Må man ryge her? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? M--ma- be-a-----d -r--i-ko--? M_ m__ b_____ m__ k__________ M- m-n b-t-l- m-d k-e-i-k-r-? ----------------------------- Må man betale med kreditkort? 0
Може ли да се плаща с чек? Må -an--e--le me- ch--k? M_ m__ b_____ m__ c_____ M- m-n b-t-l- m-d c-e-k- ------------------------ Må man betale med check? 0
Може ли да се плаща само в брой? Må --n k-- bet-le--o-t-n-? M_ m__ k__ b_____ k_______ M- m-n k-n b-t-l- k-n-a-t- -------------------------- Må man kun betale kontant? 0
Може ли да се обадя по телефона? Må -eg-li-- r-nge--i--n---n? M_ j__ l___ r____ t__ n_____ M- j-g l-g- r-n-e t-l n-g-n- ---------------------------- Må jeg lige ringe til nogen? 0
Може ли да попитам нещо? Må -eg-lige-sp---e-o--n----? M_ j__ l___ s_____ o_ n_____ M- j-g l-g- s-ø-g- o- n-g-t- ---------------------------- Må jeg lige spørge om noget? 0
Може ли да кажа нещо? Må -e- l-g- si-----g-t? M_ j__ l___ s___ n_____ M- j-g l-g- s-g- n-g-t- ----------------------- Må jeg lige sige noget? 0
Той не може да спи в парка. H---må--kk-----e-- -a----. H__ m_ i___ s___ i p______ H-n m- i-k- s-v- i p-r-e-. -------------------------- Han må ikke sove i parken. 0
Той не може да спи в колата. H-n må ikke---v- i-----n. H__ m_ i___ s___ i b_____ H-n m- i-k- s-v- i b-l-n- ------------------------- Han må ikke sove i bilen. 0
Той не може да спи на гарата. Ha- må--kke --v--på -t-t-o-en. H__ m_ i___ s___ p_ s_________ H-n m- i-k- s-v- p- s-a-i-n-n- ------------------------------ Han må ikke sove på stationen. 0
Може ли да седнем? M--vi--ætt- -s-ne-? M_ v_ s____ o_ n___ M- v- s-t-e o- n-d- ------------------- Må vi sætte os ned? 0
Може ли менюто? Må-vi-f--sp---k--t--? M_ v_ f_ s___________ M- v- f- s-i-e-o-t-t- --------------------- Må vi få spisekortet? 0
Може ли да платим поотделно? M- -i ----le--v-r --r -i-? M_ v_ b_____ h___ f__ s___ M- v- b-t-l- h-e- f-r s-g- -------------------------- Må vi betale hver for sig? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + датски (1-100) MP3 датски (1-100)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!