Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   es poder hacer algo

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [setenta y tres]

poder hacer algo

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? ¿-a --ede----nduc-r? ¿__ p_____ c________ ¿-a p-e-e- c-n-u-i-? -------------------- ¿Ya puedes conducir?
Можеш ли вече да пиеш алкохол? ¿-- --ede- b-b-- -l-o---? ¿__ p_____ b____ a_______ ¿-a p-e-e- b-b-r a-c-h-l- ------------------------- ¿Ya puedes beber alcohol?
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? ¿Ya-----e- -i-j-- solo /-a al---tr-n---o? ¿__ p_____ v_____ s___ /__ a_ e__________ ¿-a p-e-e- v-a-a- s-l- /-a a- e-t-a-j-r-? ----------------------------------------- ¿Ya puedes viajar solo /-a al extranjero?
мога / разрешено ми е / бива po--r p____ p-d-r ----- poder
Може ли да пушим тук? ¿--demo- --m-- aq--? ¿_______ f____ a____ ¿-o-e-o- f-m-r a-u-? -------------------- ¿Podemos fumar aquí?
Може ли да се пуши тук? ¿S--pu-de fum---aq--? ¿__ p____ f____ a____ ¿-e p-e-e f-m-r a-u-? --------------------- ¿Se puede fumar aquí?
Може ли да се плаща с кредитна карта? ¿S----e-e--ag-- -on-t-r---a-----rédito? ¿__ p____ p____ c__ t______ d_ c_______ ¿-e p-e-e p-g-r c-n t-r-e-a d- c-é-i-o- --------------------------------------- ¿Se puede pagar con tarjeta de crédito?
Може ли да се плаща с чек? ¿S- --ed--pag-r --n ch-q--? ¿__ p____ p____ c__ c______ ¿-e p-e-e p-g-r c-n c-e-u-? --------------------------- ¿Se puede pagar con cheque?
Може ли да се плаща само в брой? ¿Sólo -e--u--- -a--r -- e-e-tivo? ¿____ s_ p____ p____ e_ e________ ¿-ó-o s- p-e-e p-g-r e- e-e-t-v-? --------------------------------- ¿Sólo se puede pagar en efectivo?
Може ли да се обадя по телефона? ¿-u--o ta- --z -a--r u-- -la--da? ¿_____ t__ v__ h____ u__ l_______ ¿-u-d- t-l v-z h-c-r u-a l-a-a-a- --------------------------------- ¿Puedo tal vez hacer una llamada?
Може ли да попитам нещо? ¿P---- t-l -e- ---g--tar alg-? ¿_____ t__ v__ p________ a____ ¿-u-d- t-l v-z p-e-u-t-r a-g-? ------------------------------ ¿Puedo tal vez preguntar algo?
Може ли да кажа нещо? ¿P-e-o---l---z ----r -l--? ¿_____ t__ v__ d____ a____ ¿-u-d- t-l v-z d-c-r a-g-? -------------------------- ¿Puedo tal vez decir algo?
Той не може да спи в парка. É- -o---ede-dor-i--e- el -a----. É_ n_ p____ d_____ e_ e_ p______ É- n- p-e-e d-r-i- e- e- p-r-u-. -------------------------------- Él no puede dormir en el parque.
Той не може да спи в колата. Él--o-p--d----r-i--en el co--e. É_ n_ p____ d_____ e_ e_ c_____ É- n- p-e-e d-r-i- e- e- c-c-e- ------------------------------- Él no puede dormir en el coche.
Той не може да спи на гарата. É- n--pue-e--ormi--en-l- ----ci-n. É_ n_ p____ d_____ e_ l_ e________ É- n- p-e-e d-r-i- e- l- e-t-c-ó-. ---------------------------------- Él no puede dormir en la estación.
Може ли да седнем? ¿-ode--s s---a--os? ¿_______ s_________ ¿-o-e-o- s-n-a-n-s- ------------------- ¿Podemos sentarnos?
Може ли менюто? ¿P-de--------l-----ta? ¿_______ v__ l_ c_____ ¿-o-e-o- v-r l- c-r-a- ---------------------- ¿Podemos ver la carta?
Може ли да платим поотделно? ¿---e-os p-gar -o--s-p-ra--? ¿_______ p____ p__ s________ ¿-o-e-o- p-g-r p-r s-p-r-d-? ---------------------------- ¿Podemos pagar por separado?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + испански (1-100) MP3 испански (1-100)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!