Разговорник

bg аргументирам нещо 1   »   he ‫לתרץ משהו 1‬

75 [седемдесет и пет]

аргументирам нещо 1

аргументирам нещо 1

‫75 [שבעים וחמש]‬

75 [shiv'im w'xamesh]

‫לתרץ משהו 1‬

letarets mashehu 1

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Защо няма да дойдете? ‫--ו---- / --לא--- ---?‬ ‫____ א_ / ה ל_ ב_ / ה__ ‫-ד-ע א- / ה ל- ב- / ה-‬ ------------------------ ‫מדוע את / ה לא בא / ה?‬ 0
l----e-s ---h-hu-1 l_______ m______ 1 l-t-r-t- m-s-e-u 1 ------------------ letarets mashehu 1
Времето е лошо. ‫מזג -א---ר--- ---ר-.‬ ‫___ ה_____ כ_ כ_ ר___ ‫-ז- ה-ו-י- כ- כ- ר-.- ---------------------- ‫מזג האוויר כל כך רע.‬ 0
let--e-- -a-h--- 1 l_______ m______ 1 l-t-r-t- m-s-e-u 1 ------------------ letarets mashehu 1
Аз няма да дойда, защото времето е лошо. ‫-ני----בא-/-ה--י---- ---וי---ל-כ- ר-.‬ ‫___ ל_ ב_ / ה כ_ מ__ ה_____ כ_ כ_ ר___ ‫-נ- ל- ב- / ה כ- מ-ג ה-ו-י- כ- כ- ר-.- --------------------------------------- ‫אני לא בא / ה כי מזג האוויר כל כך רע.‬ 0
m---'- --a--at--o-ba/-a--h? m_____ a______ l_ b________ m-d-'- a-a-/-t l- b-/-a-a-? --------------------------- madu'a atah/at lo ba/ba'ah?
Защо той няма да дойде? ‫מ--ע --א-לא ---‬ ‫____ ה__ ל_ ב___ ‫-ד-ע ה-א ל- ב-?- ----------------- ‫מדוע הוא לא בא?‬ 0
me-e- --'aw-- k-l--akh ra. m____ h______ k__ k___ r__ m-z-g h-'-w-r k-l k-k- r-. -------------------------- mezeg ha'awir kol kakh ra.
Той не е поканен. ‫--א לא --ז-ן-‬ ‫___ ל_ ה______ ‫-ו- ל- ה-ז-ן-‬ --------------- ‫הוא לא הוזמן.‬ 0
an- l- --/ba'-h -- m-z-- --'a----k-l -a-h r. a__ l_ b_______ k_ m____ h______ k__ k___ r_ a-i l- b-/-a-a- k- m-z-g h-'-w-r k-l k-k- r- -------------------------------------------- ani lo ba/ba'ah ki mezeg ha'awir kol kakh r.
Той няма да дойде, защото не е поканен. ‫הו--ל--בא-כ- --א ל-----מ-.‬ ‫___ ל_ ב_ כ_ ה__ ל_ ה______ ‫-ו- ל- ב- כ- ה-א ל- ה-ז-ן-‬ ---------------------------- ‫הוא לא בא כי הוא לא הוזמן.‬ 0
m---'a -u -o-b-? m_____ h_ l_ b__ m-d-'- h- l- b-? ---------------- madu'a hu lo ba?
Защо няма да дойдеш? ‫מדוע א--/ - -א--א --ה?‬ ‫____ א_ / ה ל_ ב_ / ה__ ‫-ד-ע א- / ה ל- ב- / ה-‬ ------------------------ ‫מדוע את / ה לא בא / ה?‬ 0
hu ---hu-m-n. h_ l_ h______ h- l- h-z-a-. ------------- hu lo huzman.
Аз нямам време. ‫אין--- -מן-‬ ‫___ ל_ ז____ ‫-י- ל- ז-ן-‬ ------------- ‫אין לי זמן.‬ 0
h--lo----man. h_ l_ h______ h- l- h-z-a-. ------------- hu lo huzman.
Аз няма да дойда, защото нямам време. ‫אני -א -א-/-- כ- אי- ל- זמן-‬ ‫___ ל_ ב_ / ה כ_ א__ ל_ ז____ ‫-נ- ל- ב- / ה כ- א-ן ל- ז-ן-‬ ------------------------------ ‫אני לא בא / ה כי אין לי זמן.‬ 0
h--l- -----n. h_ l_ h______ h- l- h-z-a-. ------------- hu lo huzman.
Защо не останеш? ‫--וע ---/ ה--א--י--ר-- --‬ ‫____ א_ / ה ל_ נ____ / ת__ ‫-ד-ע א- / ה ל- נ-ש-ר / ת-‬ --------------------------- ‫מדוע את / ה לא נישאר / ת?‬ 0
h- l--b--ki--u--- --z---. h_ l_ b_ k_ h_ l_ h______ h- l- b- k- h- l- h-z-a-. ------------------------- hu lo ba ki hu lo huzman.
Аз трябва да работя още. ‫א-- ----- --ה-ל---ד.‬ ‫___ מ____ / ה ל______ ‫-נ- מ-כ-ח / ה ל-ב-ד-‬ ---------------------- ‫אני מוכרח / ה לעבוד.‬ 0
h---------i--u-lo huzma-. h_ l_ b_ k_ h_ l_ h______ h- l- b- k- h- l- h-z-a-. ------------------------- hu lo ba ki hu lo huzman.
Аз няма да остана, защото трябва да работя още. ‫--- -א------/ - כ--אנ- -וכר- - ה-לעב--.‬ ‫___ ל_ נ___ / ת כ_ א__ מ____ / ה ל______ ‫-נ- ל- נ-א- / ת כ- א-י מ-כ-ח / ה ל-ב-ד-‬ ----------------------------------------- ‫אני לא נשאר / ת כי אני מוכרח / ה לעבוד.‬ 0
h--l--ba-k------o -uz-a-. h_ l_ b_ k_ h_ l_ h______ h- l- b- k- h- l- h-z-a-. ------------------------- hu lo ba ki hu lo huzman.
Защо си тръгвате вече? ‫-דו- -- --ה--בר-ה-ל- - ת-‬ ‫____ א_ / ה כ__ ה___ / ת__ ‫-ד-ע א- / ה כ-ר ה-ל- / ת-‬ --------------------------- ‫מדוע את / ה כבר הולך / ת?‬ 0
m--u-a----h/-t-lo-ba/----h? m_____ a______ l_ b________ m-d-'- a-a-/-t l- b-/-a-a-? --------------------------- madu'a atah/at lo ba/ba'ah?
Аз съм уморен / уморена. ‫א-י----- /-ה.‬ ‫___ ע___ / ה__ ‫-נ- ע-י- / ה-‬ --------------- ‫אני עייף / ה.‬ 0
e-n-li-z--n. e__ l_ z____ e-n l- z-a-. ------------ eyn li zman.
Аз си тръгвам, защото съм уморен / уморена. ‫אנ--ה--ך - --כ---נ- --יף / -.‬ ‫___ ה___ / ת כ_ א__ ע___ / ה__ ‫-נ- ה-ל- / ת כ- א-י ע-י- / ה-‬ ------------------------------- ‫אני הולך / ת כי אני עייף / ה.‬ 0
ey- ----m--. e__ l_ z____ e-n l- z-a-. ------------ eyn li zman.
Защо заминавате вече? ‫מדוע-את /---כב- ---- / -?‬ ‫____ א_ / ה כ__ נ___ / ת__ ‫-ד-ע א- / ה כ-ר נ-ס- / ת-‬ --------------------------- ‫מדוע את / ה כבר נוסע / ת?‬ 0
e-- -i -ma-. e__ l_ z____ e-n l- z-a-. ------------ eyn li zman.
Вече е късно. ‫כ---מאוח-.‬ ‫___ מ______ ‫-ב- מ-ו-ר-‬ ------------ ‫כבר מאוחר.‬ 0
an--l- -a/-a'-------yn--i zm--. a__ l_ b_______ k_ e__ l_ z____ a-i l- b-/-a-a- k- e-n l- z-a-. ------------------------------- ani lo ba/ba'ah ki eyn li zman.
Заминавам, защото вече е късно. ‫-ני נו-ע - - כי -בר מ-וח-.‬ ‫___ נ___ / ת כ_ כ__ מ______ ‫-נ- נ-ס- / ת כ- כ-ר מ-ו-ר-‬ ---------------------------- ‫אני נוסע / ת כי כבר מאוחר.‬ 0
m-du'a---ah/-t--- nis--a---ish'er--? m_____ a______ l_ n_________________ m-d-'- a-a-/-t l- n-s-'-r-n-s-'-r-t- ------------------------------------ madu'a atah/at lo nish'ar/nish'eret?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Майчин език = емоционален, чужд език = рационален?

Когато учим чужди езици, ние стимулираме мозъка си. Нашето мислене се променя чрез учението. Ние ставаме по-креативни и гъвкави. Също така сложното мислене се отдава по-лесно на хората, които са многоезични. Паметта се упражнява чрез ученето. Колкото повече научаваме, толкова по-добре функционира тя. Този, който е научил много езици също научава други неща по-бързо. Той може да мисли по-съсредоточено по дадена тема за по-дълго време. Като резултат, той решава проблеми бързо. Многоезичните индивиди също са по-решителни. Но това как те вземат решенията, също зависи от езиците. Езикът, на който мислим, оказва влияние върху нашите решения. Психолози изследвали множество участници в един научен експеримент. Всички подложени на експеримента били двуезични. Освен родния си език те говорели също и друг език. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на един въпрос. Въпросът бил свързан с решението на определен проблем. В този процес, изпитваните индивиди трябвало да изберат между две възможности. Едната опция била значително по-рискована, отколкото другата. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на въпроса на двата езика. И на различните езици те давали различни отговори! Когато говорели на родния си език, участниците в експеримента избирали риска. Но на чуждия език, те решавали в полза на по-безопасната опция. След този експеримент, участниците трябвало да залагат. Тук също имало ясна разлика. Когато използвали чуждия език, те били по-разумни. Изследователите предполагат, че сме по-съсредоточени при чуждите езици. Ето защо, тогава ние взимаме решенията не емоционално, а рационално...