Разговорник

bg Прилагателни 2   »   af Byvoeglike naamwoorde 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [nege en sewentig]

Byvoeglike naamwoorde 2

Изберете как искате да видите превода:   
български африкаанс (бурски) Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. E----a-’--b-o-----. E_ d__ ’_ b___ r___ E- d-a ’- b-o- r-k- ------------------- Ek dra ’n blou rok. 0
Облечена съм в червена рокля. Ek-d----n-r-oi-r--. E_ d__ ’_ r___ r___ E- d-a ’- r-o- r-k- ------------------- Ek dra ’n rooi rok. 0
Облечена съм в зелена рокля. Ek d---’- gr--n -o-. E_ d__ ’_ g____ r___ E- d-a ’- g-o-n r-k- -------------------- Ek dra ’n groen rok. 0
Аз купувам черна чанта. Ek ko---’n--wart sa-. E_ k___ ’_ s____ s___ E- k-o- ’- s-a-t s-k- --------------------- Ek koop ’n swart sak. 0
Аз купувам кафява чанта. Ek-k--p--n---ui- --k. E_ k___ ’_ b____ s___ E- k-o- ’- b-u-n s-k- --------------------- Ek koop ’n bruin sak. 0
Аз купувам бяла чанта. Ek koo--’- --t--a-. E_ k___ ’_ w__ s___ E- k-o- ’- w-t s-k- ------------------- Ek koop ’n wit sak. 0
Имам нужда от нова кола. Ek-h-t ’n-n--e -otor -od-g. E_ h__ ’_ n___ m____ n_____ E- h-t ’- n-w- m-t-r n-d-g- --------------------------- Ek het ’n nuwe motor nodig. 0
Имам нужда от бърза кола. Ek h-t ’- -i-nige---t---no--g. E_ h__ ’_ v______ m____ n_____ E- h-t ’- v-n-i-e m-t-r n-d-g- ------------------------------ Ek het ’n vinnige motor nodig. 0
Имам нужда от удобна кола. Ek--et-’n-ge-ie-lik---ot-r--o---. E_ h__ ’_ g_________ m____ n_____ E- h-t ’- g-r-e-l-k- m-t-r n-d-g- --------------------------------- Ek het ’n gerieflike motor nodig. 0
Горе живее една възрастна жена. Da-r b--wo-n--n-o---r--. D___ b_ w___ ’_ o_ v____ D-a- b- w-o- ’- o- v-o-. ------------------------ Daar bo woon ’n ou vrou. 0
Горе живее една дебела жена. Da-r bo -oo------ik /---- v--u. D___ b_ w___ ’_ d__ / v__ v____ D-a- b- w-o- ’- d-k / v-t v-o-. ------------------------------- Daar bo woon ’n dik / vet vrou. 0
Долу живее една любопитна жена. D-a--o--er -o-n -n --u-kier-ge-v-o-. D___ o____ w___ ’_ n__________ v____ D-a- o-d-r w-o- ’- n-u-k-e-i-e v-o-. ------------------------------------ Daar onder woon ’n nuuskierige vrou. 0
Гостите ни бяха приятни хора. Ons-gas-e -as-g-w- -e---. O__ g____ w__ g___ m_____ O-s g-s-e w-s g-w- m-n-e- ------------------------- Ons gaste was gawe mense. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. Ons--a-t--wa- h----k- --be------ m--se. O__ g____ w__ h______ / b_______ m_____ O-s g-s-e w-s h-f-i-e / b-l-e-d- m-n-e- --------------------------------------- Ons gaste was hoflike / beleefde mense. 0
Гостите ни бяха интересни хора. O-s-g-s-- --s-i-te-es-a-te men-e. O__ g____ w__ i___________ m_____ O-s g-s-e w-s i-t-r-s-a-t- m-n-e- --------------------------------- Ons gaste was interessante mense. 0
Аз имам мили деца. Ek--e- li--e ---de-s. E_ h__ l____ k_______ E- h-t l-e-e k-n-e-s- --------------------- Ek het liewe kinders. 0
Но съседите имат нахални деца. M--- di- b--e -et s---t----nde-s. M___ d__ b___ h__ s_____ k_______ M-a- d-e b-r- h-t s-o-t- k-n-e-s- --------------------------------- Maar die bure het stoute kinders. 0
Вашите деца послушни ли са? Is - -ind----s-e-? I_ u k______ s____ I- u k-n-e-s s-e-? ------------------ Is u kinders soet? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + африкаанс (бурски) (1-100) MP3 африкаанс (бурски) (1-100)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...