Разговорник

bg Прилагателни 2   »   sl Pridevnik 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [devetinsedemdeset]

Pridevnik 2

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. N- s-b- -ma- -Obleč--o imam--m---o--b-e--. N_ s___ i___ (________ i____ m____ o______ N- s-b- i-a- (-b-e-e-o i-a-) m-d-o o-l-k-. ------------------------------------------ Na sebi imam (Oblečeno imam) modro obleko. 0
Облечена съм в червена рокля. Na -e-i---am-(-b-ečen- ----- r-e---o-l-k-. N_ s___ i___ (________ i____ r____ o______ N- s-b- i-a- (-b-e-e-o i-a-) r-e-o o-l-k-. ------------------------------------------ Na sebi imam (Oblečeno imam) rdečo obleko. 0
Облечена съм в зелена рокля. Na -ebi--m-----b-e---- -ma-- z-l--o--bleko. N_ s___ i___ (________ i____ z_____ o______ N- s-b- i-a- (-b-e-e-o i-a-) z-l-n- o-l-k-. ------------------------------------------- Na sebi imam (Oblečeno imam) zeleno obleko. 0
Аз купувам черна чанта. Ku-i--a--b---č-no -o-b-c-. K_______ b__ č___ t_______ K-p-l-a- b-m č-n- t-r-i-o- -------------------------- Kupil(a) bom črno torbico. 0
Аз купувам кафява чанта. Ku--l(a) bom -no rj--- t-r-i-o. K_______ b__ e__ r____ t_______ K-p-l-a- b-m e-o r-a-o t-r-i-o- ------------------------------- Kupil(a) bom eno rjavo torbico. 0
Аз купувам бяла чанта. Ku-il-a- -o- ---o to--i-o. K_______ b__ b___ t_______ K-p-l-a- b-m b-l- t-r-i-o- -------------------------- Kupil(a) bom belo torbico. 0
Имам нужда от нова кола. P-tr-buj-m -o- -vto. P_________ n__ a____ P-t-e-u-e- n-v a-t-. -------------------- Potrebujem nov avto. 0
Имам нужда от бърза кола. P--re----m --ter--vt-. P_________ h____ a____ P-t-e-u-e- h-t-r a-t-. ---------------------- Potrebujem hiter avto. 0
Имам нужда от удобна кола. Po--ebu-em---o--- -vt-. P_________ u_____ a____ P-t-e-u-e- u-o-e- a-t-. ----------------------- Potrebujem udoben avto. 0
Горе живее една възрастна жена. T-- z-or----tan-j- -ta-a g-s-a. T__ z_____ s______ s____ g_____ T-m z-o-a- s-a-u-e s-a-a g-s-a- ------------------------------- Tam zgoraj stanuje stara gospa. 0
Горе живее една дебела жена. Tam-zg---- s-a---e -ebe---gos-a. T__ z_____ s______ d_____ g_____ T-m z-o-a- s-a-u-e d-b-l- g-s-a- -------------------------------- Tam zgoraj stanuje debela gospa. 0
Долу живее една любопитна жена. Ta- --or----ta-u-e-r-dov-dna -o-pa. T__ z_____ s______ r________ g_____ T-m z-o-a- s-a-u-e r-d-v-d-a g-s-a- ----------------------------------- Tam zgoraj stanuje radovedna gospa. 0
Гостите ни бяха приятни хора. N-ši g--tje so b--i-p-----ni (pr--a-ni,--j----n-v-)-ljud-e. N___ g_____ s_ b___ p_______ (_________ l__________ l______ N-š- g-s-j- s- b-l- p-i-e-n- (-r-j-z-i- l-u-e-n-v-) l-u-j-. ----------------------------------------------------------- Naši gostje so bili prijetni (prijazni, ljubeznivi) ljudje. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. N-ši--ostj--s- b--- -lju--i ljudj-. N___ g_____ s_ b___ v______ l______ N-š- g-s-j- s- b-l- v-j-d-i l-u-j-. ----------------------------------- Naši gostje so bili vljudni ljudje. 0
Гостите ни бяха интересни хора. Naši--o-tj- -o b--- --ni--vi-lju-je. N___ g_____ s_ b___ z_______ l______ N-š- g-s-j- s- b-l- z-n-m-v- l-u-j-. ------------------------------------ Naši gostje so bili zanimivi ljudje. 0
Аз имам мили деца. I--m --u--e-o-ro--. I___ l_____ o______ I-a- l-u-k- o-r-k-. ------------------- Imam ljubke otroke. 0
Но съседите имат нахални деца. Tod- --se-j- -m-jo------m-e-o---ke. T___ s______ i____ n_______ o______ T-d- s-s-d-e i-a-o n-s-a-n- o-r-k-. ----------------------------------- Toda sosedje imajo nesramne otroke. 0
Вашите деца послушни ли са? So v--i-ot--ci p-i--i? S_ v___ o_____ p______ S- v-š- o-r-c- p-i-n-? ---------------------- So vaši otroci pridni? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...