Разговорник

bg Минало време 1   »   hu Múlt 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [nyolcvanegy]

Múlt 1

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Пиша ír-i í___ í-n- ---- írni 0
Той написа писмо. Ő --é--i)-e-y -e-e--- ír-. Ő (______ e__ l______ í___ Ő (-é-f-) e-y l-v-l-t í-t- -------------------------- Ő (férfi) egy levelet írt. 0
А тя надписваше картичка. És-ő----) -gy-k-pe-la-o- írt. É_ ő (___ e__ k_________ í___ É- ő (-ő- e-y k-p-s-a-o- í-t- ----------------------------- És ő (nő) egy képeslapot írt. 0
Чета o-v---i o______ o-v-s-i ------- olvasni 0
Той четеше илюстровано списание. Ő ----fi) e-- m-gazint---vaso-t. Ő (______ e__ m_______ o________ Ő (-é-f-) e-y m-g-z-n- o-v-s-t-. -------------------------------- Ő (férfi) egy magazint olvasott. 0
А тя четеше книга. És-ő--nő- eg----ny-e--o-v--ott. É_ ő (___ e__ k______ o________ É- ő (-ő- e-y k-n-v-t o-v-s-t-. ------------------------------- És ő (nő) egy könyvet olvasott. 0
Вземам ven-i v____ v-n-i ----- venni 0
Той взе цигара. Ő---t----y ----r----t. Ő v___ e__ c__________ Ő v-t- e-y c-g-r-t-á-. ---------------------- Ő vett egy cigarettát. 0
Тя взе парче шоколад. Ő--e-t---- -a----c--ko---é-. Ő v___ e__ d____ c__________ Ő v-t- e-y d-r-b c-o-o-á-é-. ---------------------------- Ő vett egy darab csokoládét. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. Ő (f---i) hű--e- v-lt, de-ő--n-)--ű--ge----l-. Ő (______ h_____ v____ d_ ő (___ h______ v____ Ő (-é-f-) h-t-e- v-l-, d- ő (-ő- h-s-g-s v-l-. ---------------------------------------------- Ő (férfi) hűtlen volt, de ő (nő) hűséges volt. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. Ő--f-r--- --s-------- -e-ő-(--)-s-org-l--- --lt. Ő (______ l____ v____ d_ ő (___ s_________ v____ Ő (-é-f-) l-s-a v-l-, d- ő (-ő- s-o-g-l-a- v-l-. ------------------------------------------------ Ő (férfi) lusta volt, de ő (nő) szorgalmas volt. 0
Той беше беден, но тя беше богата. Ő--f----)-szeg-n--volt---e-ő -nő----zd-- vol-. Ő (______ s______ v____ d_ ő (___ g_____ v____ Ő (-é-f-) s-e-é-y v-l-, d- ő (-ő- g-z-a- v-l-. ---------------------------------------------- Ő (férfi) szegény volt, de ő (nő) gazdag volt. 0
Той нямаше пари, а дългове. N-m--é-z- ----,-han-m -dó---ga. N__ p____ v____ h____ a________ N-m p-n-e v-l-, h-n-m a-ó-s-g-. ------------------------------- Nem pénze volt, hanem adóssága. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. N-----ere--séj--v--t--h-ne- pechj-. N__ s__________ v____ h____ p______ N-m s-e-e-c-é-e v-l-, h-n-m p-c-j-. ----------------------------------- Nem szerencséje volt, hanem pechje. 0
Той нямаше успех, а неуспех. N-m -iker- vol-, h--e--ku-----. N__ s_____ v____ h____ k_______ N-m s-k-r- v-l-, h-n-m k-d-r-a- ------------------------------- Nem sikere volt, hanem kudarca. 0
Той не беше доволен, а недоволен. Nem--olt --é-edet-, ha-em-e--ge--tl--. N__ v___ e_________ h____ e___________ N-m v-l- e-é-e-e-t- h-n-m e-é-e-e-l-n- -------------------------------------- Nem volt elégedett, hanem elégedetlen. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. N-m v-lt sz-re-c--s---ane- -ze-e-csé---n. N__ v___ s__________ h____ s_____________ N-m v-l- s-e-e-c-é-, h-n-m s-e-e-c-é-l-n- ----------------------------------------- Nem volt szerencsés, hanem szerencsétlen. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. N-----l--szi-----kus,--ane- a-ti-a-iku-. N__ v___ s___________ h____ a___________ N-m v-l- s-i-p-t-k-s- h-n-m a-t-p-t-k-s- ---------------------------------------- Nem volt szimpatikus, hanem antipatikus. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + унгарски (1-100) MP3 унгарски (1-100)

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...