Разговорник

bg Минало време 1   »   mk Минато време 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [осумдесет и еден]

81 [osoomdyesyet i yedyen]

Минато време 1

Minato vryemye 1

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Пиша п-шу-а п_____ п-ш-в- ------ пишува 0
Mi-a-o vr----e-1 M_____ v______ 1 M-n-t- v-y-m-e 1 ---------------- Minato vryemye 1
Той написа писмо. То---а-иша -дн- -----. Т__ н_____ е___ п_____ Т-ј н-п-ш- е-н- п-с-о- ---------------------- Тој напиша едно писмо. 0
M--ato---y-m-- 1 M_____ v______ 1 M-n-t- v-y-m-e 1 ---------------- Minato vryemye 1
А тя надписваше картичка. А-т-------ша-една-к--ти-к-. А т__ н_____ е___ к________ А т-а н-п-ш- е-н- к-р-и-к-. --------------------------- А таа напиша една картичка. 0
p-s-oova p_______ p-s-o-v- -------- pishoova
Чета ч-та ч___ ч-т- ---- чита 0
pi--o--a p_______ p-s-o-v- -------- pishoova
Той четеше илюстровано списание. Т-ј-ч--аше е-н- с-и-ан--. Т__ ч_____ е___ с________ Т-ј ч-т-ш- е-н- с-и-а-и-. ------------------------- Тој читаше едно списание. 0
p---o-va p_______ p-s-o-v- -------- pishoova
А тя четеше книга. А---а ч-таше-е--а к--г-. А т__ ч_____ е___ к_____ А т-а ч-т-ш- е-н- к-и-а- ------------------------ А таа читаше една книга. 0
Toј---pish--y------is--. T__ n______ y____ p_____ T-ј n-p-s-a y-d-o p-s-o- ------------------------ Toј napisha yedno pismo.
Вземам з--а з___ з-м- ---- зема 0
T-- na-i------d-o-p-s--. T__ n______ y____ p_____ T-ј n-p-s-a y-d-o p-s-o- ------------------------ Toј napisha yedno pismo.
Той взе цигара. Тој --д- --н---и-ара. Т__ з___ е___ ц______ Т-ј з-д- е-н- ц-г-р-. --------------------- Тој зеде една цигара. 0
T-ј ---i------d-- ---mo. T__ n______ y____ p_____ T-ј n-p-s-a y-d-o p-s-o- ------------------------ Toј napisha yedno pismo.
Тя взе парче шоколад. Т-- ---- ед-о---рч----ко---о. Т__ з___ е___ п____ ч________ Т-а з-д- е-н- п-р-е ч-к-л-д-. ----------------------------- Таа зеде едно парче чоколадо. 0
A-----n---sha-yed-- kartichka. A t__ n______ y____ k_________ A t-a n-p-s-a y-d-a k-r-i-h-a- ------------------------------ A taa napisha yedna kartichka.
Той не беше предан, но тя беше предана. Тој---ше-нев-ре-,-но таа-беше----на. Т__ б___ н_______ н_ т__ б___ в_____ Т-ј б-ш- н-в-р-н- н- т-а б-ш- в-р-а- ------------------------------------ Тој беше неверен, но таа беше верна. 0
A -a- n-p-sh--ye--- ka-t-c-ka. A t__ n______ y____ k_________ A t-a n-p-s-a y-d-a k-r-i-h-a- ------------------------------ A taa napisha yedna kartichka.
Той беше мързелив, но тя беше старателна. Тој б--е--р-елив, -о-т-а --ше-вре--а. Т__ б___ м_______ н_ т__ б___ в______ Т-ј б-ш- м-з-л-в- н- т-а б-ш- в-е-н-. ------------------------------------- Тој беше мрзелив, но таа беше вредна. 0
A t-a-----sh- --d-a -a-t-c-k-. A t__ n______ y____ k_________ A t-a n-p-s-a y-d-a k-r-i-h-a- ------------------------------ A taa napisha yedna kartichka.
Той беше беден, но тя беше богата. Т-ј бе-- си-о---ен,-----аа--еше-бога--. Т__ б___ с_________ н_ т__ б___ б______ Т-ј б-ш- с-р-м-ш-н- н- т-а б-ш- б-г-т-. --------------------------------------- Тој беше сиромашен, но таа беше богата. 0
c--ta c____ c-i-a ----- chita
Той нямаше пари, а дългове. Т---не-аш- па--- туку до-г---. Т__ н_____ п____ т___ д_______ Т-ј н-м-ш- п-р-, т-к- д-л-о-и- ------------------------------ Тој немаше пари, туку долгови. 0
chi-a c____ c-i-a ----- chita
Той нямаше късмет, а само несполука. Тој--ем--е с-еќ-- --к- ма-е-. Т__ н_____ с_____ т___ м_____ Т-ј н-м-ш- с-е-а- т-к- м-л-р- ----------------------------- Тој немаше среќа, туку малер. 0
c---a c____ c-i-a ----- chita
Той нямаше успех, а неуспех. То- -е-а---ус-е---тук- -еус--х. Т__ н_____ у_____ т___ н_______ Т-ј н-м-ш- у-п-х- т-к- н-у-п-х- ------------------------------- Тој немаше успех, туку неуспех. 0
To- ----a-h-e-y-dn--s-is-ni--. T__ c________ y____ s_________ T-ј c-i-a-h-e y-d-o s-i-a-i-e- ------------------------------ Toј chitashye yedno spisaniye.
Той не беше доволен, а недоволен. Т-ј-н- --ш- за-ов-лен--ту---н-задо--л--. Т__ н_ б___ з_________ т___ н___________ Т-ј н- б-ш- з-д-в-л-н- т-к- н-з-д-в-л-н- ---------------------------------------- Тој не беше задоволен, туку незадоволен. 0
T-ј c-i-a-h-e yed-- ----a--y-. T__ c________ y____ s_________ T-ј c-i-a-h-e y-d-o s-i-a-i-e- ------------------------------ Toј chitashye yedno spisaniye.
Той не беше щастлив, а нещастен. Т-ј--- беше ср----,--у-- нес--ќен. Т__ н_ б___ с______ т___ н________ Т-ј н- б-ш- с-е-е-, т-к- н-с-е-е-. ---------------------------------- Тој не беше среќен, туку несреќен. 0
Toј --it-sh-- -edn- s---a-i-e. T__ c________ y____ s_________ T-ј c-i-a-h-e y-d-o s-i-a-i-e- ------------------------------ Toј chitashye yedno spisaniye.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. То- не---ше --м-атич-н,-т-к--неси-п-т-чен. Т__ н_ б___ с__________ т___ н____________ Т-ј н- б-ш- с-м-а-и-е-, т-к- н-с-м-а-и-е-. ------------------------------------------ Тој не беше симпатичен, туку несимпатичен. 0
A --a-c-it--hye --d-a-kn--u-. A t__ c________ y____ k______ A t-a c-i-a-h-e y-d-a k-i-u-. ----------------------------- A taa chitashye yedna knigua.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + македонски (1-100) MP3 македонски (1-100)

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...