Разговорник

bg Минало време 1   »   zh 过去时1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81[八十一]

81 [Bāshíyī]

过去时1

guòqù shí 1

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Пиша 写---写 写____ 写-,-写 ----- 写字,书写 0
guòq----í-1 g____ s__ 1 g-ò-ù s-í 1 ----------- guòqù shí 1
Той написа писмо. 他--- 一封-信 。 他 写_ 一_ 信 。 他 写- 一- 信 。 ----------- 他 写了 一封 信 。 0
g-òq- --í-1 g____ s__ 1 g-ò-ù s-í 1 ----------- guòqù shí 1
А тя надписваше картичка. 她 写了--个 --片-。 她 写_ 一_ 明__ 。 她 写- 一- 明-片 。 ------------- 她 写了 一个 明信片 。 0
x-ě-ì-----xiě x_____ s_____ x-ě-ì- s-ū-i- ------------- xiězì, shūxiě
Чета 读书--书 读____ 读-,-书 ----- 读书,看书 0
xi--ì, s--x-ě x_____ s_____ x-ě-ì- s-ū-i- ------------- xiězì, shūxiě
Той четеше илюстровано списание. 他 读了 一--画报 。 他 读_ 一_ 画_ 。 他 读- 一- 画- 。 ------------ 他 读了 一本 画报 。 0
xi-z-,-shūx-ě x_____ s_____ x-ě-ì- s-ū-i- ------------- xiězì, shūxiě
А тя четеше книга. 她 -- -- - 。 她 读_ 一_ 书 。 她 读- 一- 书 。 ----------- 她 读了 一本 书 。 0
t------e y- f-ng ---. t_ x____ y_ f___ x___ t- x-ě-e y- f-n- x-n- --------------------- tā xiěle yī fēng xìn.
Вземам 拿,取,--,--用---坐 拿_____________ 拿-取-收-,-,-,-,- -------------- 拿,取,收到,吃,用,乘,坐 0
tā-x---e -----n- ---. t_ x____ y_ f___ x___ t- x-ě-e y- f-n- x-n- --------------------- tā xiěle yī fēng xìn.
Той взе цигара. 他--------支--- 。 他 吸__ 了 一_ 香_ 。 他 吸-抽 了 一- 香- 。 --------------- 他 吸/抽 了 一支 香烟 。 0
tā-xiě-e y- fē-g -ìn. t_ x____ y_ f___ x___ t- x-ě-e y- f-n- x-n- --------------------- tā xiěle yī fēng xìn.
Тя взе парче шоколад. 她-吃---- 巧克- 。 她 吃_ 一_ 巧__ 。 她 吃- 一- 巧-力 。 ------------- 她 吃了 一块 巧克力 。 0
T-----le yī -- m-n-x-n--à-. T_ x____ y_ g_ m___________ T- x-ě-e y- g- m-n-x-n-i-n- --------------------------- Tā xiěle yī gè míngxìnpiàn.
Той не беше предан, но тя беше предана. 他-对她 -忠---但是 - -他-忠--。 他 对_ 不___ 但_ 她 对_ 忠_ 。 他 对- 不-诚- 但- 她 对- 忠- 。 ---------------------- 他 对她 不忠诚, 但是 她 对他 忠诚 。 0
Tā-x-ěl---ī -- mí-g-ìnpi-n. T_ x____ y_ g_ m___________ T- x-ě-e y- g- m-n-x-n-i-n- --------------------------- Tā xiěle yī gè míngxìnpiàn.
Той беше мързелив, но тя беше старателна. 他------是 她-勤劳 。 他 很__ 但_ 她 勤_ 。 他 很-, 但- 她 勤- 。 --------------- 他 很懒, 但是 她 勤劳 。 0
T--xiě-- y------íngx-n--à-. T_ x____ y_ g_ m___________ T- x-ě-e y- g- m-n-x-n-i-n- --------------------------- Tā xiěle yī gè míngxìnpiàn.
Той беше беден, но тя беше богата. 他-很穷- -是-她 -钱-。 他 很__ 但_ 她 有_ 。 他 很-, 但- 她 有- 。 --------------- 他 很穷, 但是 她 有钱 。 0
D----- -à--hū D_____ k_____ D-s-ū- k-n-h- ------------- Dúshū, kànshū
Той нямаше пари, а дългове. 他 没- 钱,--有 -务 。 他 没_ 钱_ 还_ 债_ 。 他 没- 钱- 还- 债- 。 --------------- 他 没有 钱, 还有 债务 。 0
Dú-----kà---ū D_____ k_____ D-s-ū- k-n-h- ------------- Dúshū, kànshū
Той нямаше късмет, а само несполука. 他 没有 好运-----很倒霉 。 他 没_ 好___ 还 很__ 。 他 没- 好-气- 还 很-霉 。 ----------------- 他 没有 好运气, 还 很倒霉 。 0
Dú-h-, -----ū D_____ k_____ D-s-ū- k-n-h- ------------- Dúshū, kànshū
Той нямаше успех, а неуспех. 他-- --, - ----。 他 没 成__ 还 很__ 。 他 没 成-, 还 很-败 。 --------------- 他 没 成功, 还 很失败 。 0
t------ y- b-n --àbà-. t_ d___ y_ b__ h______ t- d-l- y- b-n h-à-à-. ---------------------- tā dúle yī běn huàbào.
Той не беше доволен, а недоволен. 他-不 --,-而且 很--足-。 他 不 满__ 而_ 很___ 。 他 不 满-, 而- 很-满- 。 ----------------- 他 不 满意, 而且 很不满足 。 0
t--dúle--ī b-n-hu-b--. t_ d___ y_ b__ h______ t- d-l- y- b-n h-à-à-. ---------------------- tā dúle yī běn huàbào.
Той не беше щастлив, а нещастен. 他 不--, -- 很-幸- 。 他 不___ 而_ 很___ 。 他 不-心- 而- 很-幸- 。 ---------------- 他 不开心, 而且 很不幸福 。 0
t- --l- y- bě----à--o. t_ d___ y_ b__ h______ t- d-l- y- b-n h-à-à-. ---------------------- tā dúle yī běn huàbào.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. 他-让--没有---- -- -人- 。 他 让_ 没_ 好__ 而_ 惹__ 。 他 让- 没- 好-, 而- 惹-厌 。 -------------------- 他 让人 没有 好感, 而且 惹人厌 。 0
Tā----e y- běn-s-ū. T_ d___ y_ b__ s___ T- d-l- y- b-n s-ū- ------------------- Tā dúle yī běn shū.

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...