Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   de Fragen – Vergangenheit 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [sechsundachtzig]

Fragen – Vergangenheit 2

Изберете как искате да видите превода:   
български немски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? We-c-------a-te---s- -----t-----? W_____ K_______ h___ d_ g________ W-l-h- K-a-a-t- h-s- d- g-t-a-e-? --------------------------------- Welche Krawatte hast du getragen? 0
Ти каква кола си купи? We-c-e--A-t----s---- ge--u-t? W______ A___ h___ d_ g_______ W-l-h-s A-t- h-s- d- g-k-u-t- ----------------------------- Welches Auto hast du gekauft? 0
Ти за какъв вестник се абонира? Welche--ei--n- -----du-abon-----? W_____ Z______ h___ d_ a_________ W-l-h- Z-i-u-g h-s- d- a-o-n-e-t- --------------------------------- Welche Zeitung hast du abonniert? 0
Кого видяхте? W-n -a-e- ----g----e-? W__ h____ S__ g_______ W-n h-b-n S-e g-s-h-n- ---------------------- Wen haben Sie gesehen? 0
Кого срещнахте? Wen h--e---ie --t-----n? W__ h____ S__ g_________ W-n h-b-n S-e g-t-o-f-n- ------------------------ Wen haben Sie getroffen? 0
Кого разпознахте? We- --be- ----e------? W__ h____ S__ e_______ W-n h-b-n S-e e-k-n-t- ---------------------- Wen haben Sie erkannt? 0
Кога станахте? Wa-- sind-S-- auf-----n-en? W___ s___ S__ a____________ W-n- s-n- S-e a-f-e-t-n-e-? --------------------------- Wann sind Sie aufgestanden? 0
Кога започнахте? Wa-n ha-e--S-e--eg---e-? W___ h____ S__ b________ W-n- h-b-n S-e b-g-n-e-? ------------------------ Wann haben Sie begonnen? 0
Кога свършихте? Wa-- h-be- S-- aufg--ört? W___ h____ S__ a_________ W-n- h-b-n S-e a-f-e-ö-t- ------------------------- Wann haben Sie aufgehört? 0
Защо се събудихте? W-r---s------e ---g----h-? W____ s___ S__ a__________ W-r-m s-n- S-e a-f-e-a-h-? -------------------------- Warum sind Sie aufgewacht? 0
Защо станахте учител? War-m-sind-S-------e---e--rde-? W____ s___ S__ L_____ g________ W-r-m s-n- S-e L-h-e- g-w-r-e-? ------------------------------- Warum sind Sie Lehrer geworden? 0
Защо взехте такси? War-m -------ie -in ---- g--om--n? W____ h____ S__ e__ T___ g________ W-r-m h-b-n S-e e-n T-x- g-n-m-e-? ---------------------------------- Warum haben Sie ein Taxi genommen? 0
Откъде дойдохте? Wo-e- -ind Sie-geko-m--? W____ s___ S__ g________ W-h-r s-n- S-e g-k-m-e-? ------------------------ Woher sind Sie gekommen? 0
Къде отидохте? Wohin--i-- Si-----a-g-n? W____ s___ S__ g________ W-h-n s-n- S-e g-g-n-e-? ------------------------ Wohin sind Sie gegangen? 0
Къде бяхте? W- -ind-Si- ge-e-en? W_ s___ S__ g_______ W- s-n- S-e g-w-s-n- -------------------- Wo sind Sie gewesen? 0
Ти на кого помогна? Wem--as--d---e------? W__ h___ d_ g________ W-m h-s- d- g-h-l-e-? --------------------- Wem hast du geholfen? 0
Ти на кого писа? W-- ha----- -e---r-e-en? W__ h___ d_ g___________ W-m h-s- d- g-s-h-i-b-n- ------------------------ Wem hast du geschrieben? 0
Ти на кого отговори? W-m-ha-- d- -e-n-w-r-et? W__ h___ d_ g___________ W-m h-s- d- g-a-t-o-t-t- ------------------------ Wem hast du geantwortet? 0

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...