Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   he ‫שאלות – עבר 2‬

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

‫86 [שמונים ושש]‬

86 [shmonim w'shesh]

‫שאלות – עבר 2‬

she'elot – avar 2

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? ‫-י-ו--נ----ענ-ת-‬ ‫____ ע____ ע_____ ‫-י-ו ע-י-ה ע-ב-?- ------------------ ‫איזו עניבה ענבת?‬ 0
eyz- an---- a-avta? e___ a_____ a______ e-z- a-i-a- a-a-t-? ------------------- eyzo anivah anavta?
Ти каква кола си купи? ‫-י-ו---ונ-- --ית-‬ ‫____ מ_____ ק_____ ‫-י-ו מ-ו-י- ק-י-?- ------------------- ‫איזו מכונית קנית?‬ 0
ey-o-a----- a-----? e___ a_____ a______ e-z- a-i-a- a-a-t-? ------------------- eyzo anivah anavta?
Ти за какъв вестник се абонира? ‫-א-ז------- ------י--י?‬ ‫_____ ע____ ע___ מ______ ‫-א-ז- ע-ת-ן ע-י- מ-נ-י-‬ ------------------------- ‫לאיזה עיתון עשית מינוי?‬ 0
e-zo a--va----av-a? e___ a_____ a______ e-z- a-i-a- a-a-t-? ------------------- eyzo anivah anavta?
Кого видяхте? ‫א- -י ר-י-?‬ ‫__ מ_ ר_____ ‫-ת מ- ר-י-?- ------------- ‫את מי ראית?‬ 0
e--o-mek-on-t--a--ta--an--? e___ m_______ q____________ e-z- m-k-o-i- q-n-t-/-a-i-? --------------------------- eyzo mekhonit qanita/qanit?
Кого срещнахте? ‫עם ---נ--שת?‬ ‫__ מ_ נ______ ‫-ם מ- נ-ג-ת-‬ -------------- ‫עם מי נפגשת?‬ 0
ey-o-------it -an-ta/-ani-? e___ m_______ q____________ e-z- m-k-o-i- q-n-t-/-a-i-? --------------------------- eyzo mekhonit qanita/qanit?
Кого разпознахте? ‫-ת ---הכרת-‬ ‫__ מ_ ה_____ ‫-ת מ- ה-ר-?- ------------- ‫את מי הכרת?‬ 0
e--o-mekh---- -a-i--/---it? e___ m_______ q____________ e-z- m-k-o-i- q-n-t-/-a-i-? --------------------------- eyzo mekhonit qanita/qanit?
Кога станахте? ‫מ-י---ת-‬ ‫___ ק____ ‫-ת- ק-ת-‬ ---------- ‫מתי קמת?‬ 0
le---ze---t-n a--ita/--sit m--u-? l_______ i___ a___________ m_____ l-'-y-e- i-o- a-s-t-/-s-i- m-n-y- --------------------------------- le'eyzeh iton assita/assit minuy?
Кога започнахте? ‫מ----ת-לת?‬ ‫___ ה______ ‫-ת- ה-ח-ת-‬ ------------ ‫מתי התחלת?‬ 0
et -i ra--ta/r-'it? e_ m_ r____________ e- m- r-'-t-/-a-i-? ------------------- et mi ra'ita/ra'it?
Кога свършихте? ‫מתי-הפ-ק-?‬ ‫___ ה______ ‫-ת- ה-ס-ת-‬ ------------ ‫מתי הפסקת?‬ 0
i--mi--ifga-ht--ni-ga-ht? i_ m_ n__________________ i- m- n-f-a-h-a-n-f-a-h-? ------------------------- im mi nifgashta/nifgasht?
Защо се събудихте? ‫מ-------?‬ ‫____ ק____ ‫-ד-ע ק-ת-‬ ----------- ‫מדוע קמת?‬ 0
im mi-nif-ashta/-----s-t? i_ m_ n__________________ i- m- n-f-a-h-a-n-f-a-h-? ------------------------- im mi nifgashta/nifgasht?
Защо станахте учител? ‫מדוע--פכ-----ות מו-ה-‬ ‫____ ה___ ל____ מ_____ ‫-ד-ע ה-כ- ל-י-ת מ-ר-?- ----------------------- ‫מדוע הפכת להיות מורה?‬ 0
i- -- --fg-sht----f-a---? i_ m_ n__________________ i- m- n-f-a-h-a-n-f-a-h-? ------------------------- im mi nifgashta/nifgasht?
Защо взехте такси? ‫מדוע לק-----נ-ת?‬ ‫____ ל___ מ______ ‫-ד-ע ל-ח- מ-נ-ת-‬ ------------------ ‫מדוע לקחת מונית?‬ 0
e- -i hik--a/hikrt? e_ m_ h____________ e- m- h-k-t-/-i-r-? ------------------- et mi hikrta/hikrt?
Откъде дойдохте? ‫-ה--- ה-עת-‬ ‫_____ ה_____ ‫-ה-כ- ה-ע-?- ------------- ‫מהיכן הגעת?‬ 0
et -- hi-r--/hi-r-? e_ m_ h____________ e- m- h-k-t-/-i-r-? ------------------- et mi hikrta/hikrt?
Къде отидохте? ‫-ה-כ- ----?‬ ‫_____ ה_____ ‫-ה-כ- ה-כ-?- ------------- ‫להיכן הלכת?‬ 0
et-mi---kr--/h--rt? e_ m_ h____________ e- m- h-k-t-/-i-r-? ------------------- et mi hikrta/hikrt?
Къде бяхте? ‫-י-ן -י---‬ ‫____ ה_____ ‫-י-ן ה-י-?- ------------ ‫היכן היית?‬ 0
ma-------ta/q-m-? m____ q__________ m-t-y q-m-a-q-m-? ----------------- matay qamta/qamt?
Ти на кого помогна? ‫למי-עז--?‬ ‫___ ע_____ ‫-מ- ע-ר-?- ----------- ‫למי עזרת?‬ 0
m--ay-qam----amt? m____ q__________ m-t-y q-m-a-q-m-? ----------------- matay qamta/qamt?
Ти на кого писа? ‫--י--תב-?‬ ‫___ כ_____ ‫-מ- כ-ב-?- ----------- ‫למי כתבת?‬ 0
m---y q-m-a-qamt? m____ q__________ m-t-y q-m-a-q-m-? ----------------- matay qamta/qamt?
Ти на кого отговори? ‫-מ- -נ--?‬ ‫___ ע_____ ‫-מ- ע-י-?- ----------- ‫למי ענית?‬ 0
ma-ay-----a---/----al-? m____ h________________ m-t-y h-t-a-t-/-i-x-l-? ----------------------- matay hitxalta/hitxalt?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...