Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   hy հարցեր անցյալում 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [ութանասունվեց]

86 [ut’anasunvets’]

հարցեր անցյալում 2

harts’yer ants’yalum 2

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Ո՞- փող-ապն -ի- կ---: Ո__ փ______ է__ կ____ Ո-ր փ-ղ-ա-ն է-ր կ-ե-: --------------------- Ո՞ր փողկապն էիր կրել: 0
har-s--er -nt-----u--2 h________ a_________ 2 h-r-s-y-r a-t-’-a-u- 2 ---------------------- harts’yer ants’yalum 2
Ти каква кола си купи? Ո-ր----ենա- ես գ-ել: Ո__ մ______ ե_ գ____ Ո-ր մ-ք-ն-ն ե- գ-ե-: -------------------- Ո՞ր մեքենան ես գնել: 0
har----e- a-ts-ya--m 2 h________ a_________ 2 h-r-s-y-r a-t-’-a-u- 2 ---------------------- harts’yer ants’yalum 2
Ти за какъв вестник се абонира? Ո՞ր -եր-ն-ե---աժ-նորդ---վել: Ո__ թ____ ե_ բ______________ Ո-ր թ-ր-ն ե- բ-ժ-ն-ր-ա-ր-ե-: ---------------------------- Ո՞ր թերթն ես բաժանորդագրվել: 0
VO՞- --v-g-k----e-- kr-l V___ p_________ e__ k___ V-՞- p-v-g-k-p- e-r k-e- ------------------------ VO՞r p’voghkapn eir krel
Кого видяхте? Ո--- -ք --սել: Ո___ ե_ տ_____ Ո-՞- ե- տ-ս-լ- -------------- ՈՒ՞մ եք տեսել: 0
V--- -’-ogh-ap--eir--rel V___ p_________ e__ k___ V-՞- p-v-g-k-p- e-r k-e- ------------------------ VO՞r p’voghkapn eir krel
Кого срещнахте? ՈՒ՞- եք------պե-: Ո___ ե_ հ________ Ո-՞- ե- հ-ն-ի-ե-: ----------------- ՈՒ՞մ եք հանդիպել: 0
V-՞r --v----ap- ei- -r-l V___ p_________ e__ k___ V-՞- p-v-g-k-p- e-r k-e- ------------------------ VO՞r p’voghkapn eir krel
Кого разпознахте? Ո-՞մ -- ---աչել: Ո___ ե_ ճ_______ Ո-՞- ե- ճ-ն-չ-լ- ---------------- ՈՒ՞մ եք ճանաչել: 0
V-՞- m----en-n -es--nel V___ m________ y__ g___ V-՞- m-k-y-n-n y-s g-e- ----------------------- VO՞r mek’yenan yes gnel
Кога станахте? Ք--իսի-ն եք-վերկ-ց--: Ք_______ ե_ վ________ Ք-ն-ս-՞- ե- վ-ր-ա-ե-: --------------------- Քանիսի՞ն եք վերկացել: 0
V-՞r --k’-e--- yes g--l V___ m________ y__ g___ V-՞- m-k-y-n-n y-s g-e- ----------------------- VO՞r mek’yenan yes gnel
Кога започнахте? Ե՞-- -ք-սկ--լ: Ե___ ե_ ս_____ Ե-ր- ե- ս-ս-լ- -------------- Ե՞րբ եք սկսել: 0
VO՞r-m----en-n--e--gnel V___ m________ y__ g___ V-՞- m-k-y-n-n y-s g-e- ----------------------- VO՞r mek’yenan yes gnel
Кога свършихте? Ե-րբ -- վեր--ցր-լ: Ե___ ե_ վ_________ Ե-ր- ե- վ-ր-ա-ր-լ- ------------------ Ե՞րբ եք վերջացրել: 0
V-՞r t’yert-n--es -a-hanordagrv-l V___ t_______ y__ b______________ V-՞- t-y-r-’- y-s b-z-a-o-d-g-v-l --------------------------------- VO՞r t’yert’n yes bazhanordagrvel
Защо се събудихте? Ին-ո-՞-ե--արթնացել: Ի_____ ե_ ա________ Ի-չ-ւ- ե- ա-թ-ա-ե-: ------------------- Ինչու՞ եք արթնացել: 0
VO-- --y-r--n-y---b-z-a-ord-g-vel V___ t_______ y__ b______________ V-՞- t-y-r-’- y-s b-z-a-o-d-g-v-l --------------------------------- VO՞r t’yert’n yes bazhanordagrvel
Защо станахте учител? Ի---ւ--ե- --սուցիչ-դարձ--: Ի_____ ե_ ո_______ դ______ Ի-չ-ւ- ե- ո-ս-ւ-ի- դ-ր-ե-: -------------------------- Ինչու՞ եք ուսուցիչ դարձել: 0
V--- t-y-rt-n yes -az----rdag-vel V___ t_______ y__ b______________ V-՞- t-y-r-’- y-s b-z-a-o-d-g-v-l --------------------------------- VO՞r t’yert’n yes bazhanordagrvel
Защо взехте такси? Ի---ւ՞ -ք-տ--ս- --րձ--: Ի_____ ե_ տ____ վ______ Ի-չ-ւ- ե- տ-ք-ի վ-ր-ե-: ----------------------- Ինչու՞ եք տաքսի վարձել: 0
U՞m-ye-’-tesel U__ y___ t____ U-m y-k- t-s-l -------------- U՞m yek’ tesel
Откъде дойдохте? Ո----ի-- ---ե-ել: Ո_______ ե_ ե____ Ո-տ-ղ-՞- ե- ե-ե-: ----------------- Որտեղի՞ց եք եկել: 0
U-m-y--’--e-el U__ y___ t____ U-m y-k- t-s-l -------------- U՞m yek’ tesel
Къде отидохте? ՈՒ-- -- ----ե-: Ո___ ե_ գ______ Ո-՞- ե- գ-ա-ե-: --------------- ՈՒ՞ր եք գնացել: 0
U՞- yek- ---el U__ y___ t____ U-m y-k- t-s-l -------------- U՞m yek’ tesel
Къде бяхте? Ո--ե՞ղ -ք ե---: Ո_____ ե_ ե____ Ո-տ-՞- ե- ե-ե-: --------------- Որտե՞ղ եք եղել: 0
U-m ---’ --nd-pel U__ y___ h_______ U-m y-k- h-n-i-e- ----------------- U՞m yek’ handipel
Ти на кого помогна? Ո--մ-եք-օգնե-: Ո___ ե_ օ_____ Ո-՞- ե- օ-ն-լ- -------------- ՈՒ՞մ եք օգնել: 0
U-m-ye-- h--di--l U__ y___ h_______ U-m y-k- h-n-i-e- ----------------- U՞m yek’ handipel
Ти на кого писа? ՈՒ-- եք-գրել: Ո___ ե_ գ____ Ո-՞- ե- գ-ե-: ------------- ՈՒ՞մ եք գրել: 0
U-- -ek’ h-n--pel U__ y___ h_______ U-m y-k- h-n-i-e- ----------------- U՞m yek’ handipel
Ти на кого отговори? Ո-՞-----պատաս-ա-ել: Ո___ ե_ պ__________ Ո-՞- ե- պ-տ-ս-ա-ե-: ------------------- ՈՒ՞մ եք պատասխանել: 0
U՞--yek- -ha--ch---l U__ y___ c__________ U-m y-k- c-a-a-h-y-l -------------------- U՞m yek’ chanach’yel

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...