Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   sv Fråga – förfluten tid 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [åttiosex]

Fråga – förfluten tid 2

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Vi-----s---- ------- p- -ig? V_____ s____ h___ d_ p_ d___ V-l-e- s-i-s h-d- d- p- d-g- ---------------------------- Vilken slips hade du på dig? 0
Ти каква кола си купи? Vi---n-bil--a-------pt? V_____ b__ h__ d_ k____ V-l-e- b-l h-r d- k-p-? ----------------------- Vilken bil har du köpt? 0
Ти за какъв вестник се абонира? V-lken -i-nin---a- -u--re---e-er-t p-? V_____ t______ h__ d_ p___________ p__ V-l-e- t-d-i-g h-r d- p-e-u-e-e-a- p-? -------------------------------------- Vilken tidning har du prenumererat på? 0
Кого видяхте? Ve- --- du se--? V__ h__ d_ s____ V-m h-r d- s-t-? ---------------- Vem har du sett? 0
Кого срещнахте? Ve- h-r-d- ----f--? V__ h__ d_ t_______ V-m h-r d- t-ä-f-t- ------------------- Vem har du träffat? 0
Кого разпознахте? Vem ha--du känt--g--? V__ h__ d_ k___ i____ V-m h-r d- k-n- i-e-? --------------------- Vem har du känt igen? 0
Кога станахте? Nä- h-r -- g-tt-u-p? N__ h__ n_ g___ u___ N-r h-r n- g-t- u-p- -------------------- När har ni gått upp? 0
Кога започнахте? När ha- ni-b-r-at? N__ h__ n_ b______ N-r h-r n- b-r-a-? ------------------ När har ni börjat? 0
Кога свършихте? När-h---n- -luta-? N__ h__ n_ s______ N-r h-r n- s-u-a-? ------------------ När har ni slutat? 0
Защо се събудихте? V--------r ni ------? V_____ h__ n_ v______ V-r-ö- h-r n- v-k-a-? --------------------- Varför har ni vaknat? 0
Защо станахте учител? V--f-r-bl-v -i-lär---? V_____ b___ n_ l______ V-r-ö- b-e- n- l-r-r-? ---------------------- Varför blev ni lärare? 0
Защо взехте такси? V-r-ör-h-r-n-----it--- ----? V_____ h__ n_ t____ e_ t____ V-r-ö- h-r n- t-g-t e- t-x-? ---------------------------- Varför har ni tagit en taxi? 0
Откъде дойдохте? V------m--r-n--i---n? V___ k_____ n_ i_____ V-r- k-m-e- n- i-r-n- --------------------- Vart kommer ni ifrån? 0
Къде отидохте? Va-t ----n--g-t-? V___ h__ n_ g____ V-r- h-r n- g-t-? ----------------- Vart har ni gått? 0
Къде бяхте? Var ha-------rit? V__ h__ n_ v_____ V-r h-r n- v-r-t- ----------------- Var har ni varit? 0
Ти на кого помогна? V-- --r du---äl-t? V__ h__ d_ h______ V-m h-r d- h-ä-p-? ------------------ Vem har du hjälpt? 0
Ти на кого писа? V-- -ar----s-riv-t -ill? V__ h__ d_ s______ t____ V-m h-r d- s-r-v-t t-l-? ------------------------ Vem har du skrivit till? 0
Ти на кого отговори? Ve----r--- ---r-t? V__ h__ d_ s______ V-m h-r d- s-a-a-? ------------------ Vem har du svarat? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + шведски (1-100) MP3 шведски (1-100)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...