Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   zh 问题–过去时2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86[八十六]

86 [Bāshíliù]

问题–过去时2

wèntí – guòqù shí 2

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? 你-带-的 是 -- -带 ？ 你 带__ 是 哪_ 领_ ？ 你 带-的 是 哪- 领- ？ --------------- 你 带过的 是 哪条 领带 ？ 0
wèntí-- guò-ù-s---2 w____ – g____ s__ 2 w-n-í – g-ò-ù s-í 2 ------------------- wèntí – guòqù shí 2
Ти каква кола си купи? 你 ---是 ---- ？ 你 买_ 是 哪_ 车 ？ 你 买- 是 哪- 车 ？ ------------- 你 买的 是 哪辆 车 ？ 0
wè-tí ---uò---shí 2 w____ – g____ s__ 2 w-n-í – g-ò-ù s-í 2 ------------------- wèntí – guòqù shí 2
Ти за какъв вестник се абонира? 你 ----份----？ 你 订_ 哪_ 报_ ？ 你 订- 哪- 报- ？ ------------ 你 订过 哪份 报纸 ？ 0
n--dàigu- d- --- n--ti-------dài? n_ d_____ d_ s__ n_ t___ l_______ n- d-i-u- d- s-ì n- t-á- l-n-d-i- --------------------------------- nǐ dàiguò de shì nǎ tiáo lǐngdài?
Кого видяхте? 您 -- 谁- ？ 您 看_ 谁_ ？ 您 看- 谁- ？ --------- 您 看见 谁了 ？ 0
nǐ -à--uò-de s----ǎ -----l--gd-i? n_ d_____ d_ s__ n_ t___ l_______ n- d-i-u- d- s-ì n- t-á- l-n-d-i- --------------------------------- nǐ dàiguò de shì nǎ tiáo lǐngdài?
Кого срещнахте? 您 - 谁 --面-了-？ 您 和 谁 见__ 了 ？ 您 和 谁 见-面 了 ？ ------------- 您 和 谁 见过面 了 ？ 0
n- -à-g-ò de --ì -ǎ-ti-o-l-n---i? n_ d_____ d_ s__ n_ t___ l_______ n- d-i-u- d- s-ì n- t-á- l-n-d-i- --------------------------------- nǐ dàiguò de shì nǎ tiáo lǐngdài?
Кого разпознахте? 您-认- --- ？ 您 认_ 谁 了 ？ 您 认- 谁 了 ？ ---------- 您 认出 谁 了 ？ 0
Nǐ-m-i-d- s-ì-nǎ -i--- -h-? N_ m__ d_ s__ n_ l____ c___ N- m-i d- s-ì n- l-à-g c-ē- --------------------------- Nǐ mǎi de shì nǎ liàng chē?
Кога станахте? 您 -么--- 起床--？ 您 什_ 时_ 起__ ？ 您 什- 时- 起-的 ？ ------------- 您 什么 时候 起床的 ？ 0
Nǐ--ǎi d--s-ì-n- l-à-g c--? N_ m__ d_ s__ n_ l____ c___ N- m-i d- s-ì n- l-à-g c-ē- --------------------------- Nǐ mǎi de shì nǎ liàng chē?
Кога започнахте? 您-什么--- 开-- ？ 您 什_ 时_ 开__ ？ 您 什- 时- 开-的 ？ ------------- 您 什么 时候 开始的 ？ 0
N---ǎi-d- sh--n--l---- --ē? N_ m__ d_ s__ n_ l____ c___ N- m-i d- s-ì n- l-à-g c-ē- --------------------------- Nǐ mǎi de shì nǎ liàng chē?
Кога свършихте? 您------ 停止--？ 您 什_ 时_ 停__ ？ 您 什- 时- 停-的 ？ ------------- 您 什么 时候 停止的 ？ 0
Nǐ--ì----ò-n--f-n-b--zhǐ? N_ d______ n_ f__ b______ N- d-n-g-ò n- f-n b-o-h-? ------------------------- Nǐ dìngguò nǎ fèn bàozhǐ?
Защо се събудихте? 您 -什- - 了-？ 您 为__ 醒 了 ？ 您 为-么 醒 了 ？ ----------- 您 为什么 醒 了 ？ 0
Nǐ dìn-guò-nǎ-f-n -ào--ǐ? N_ d______ n_ f__ b______ N- d-n-g-ò n- f-n b-o-h-? ------------------------- Nǐ dìngguò nǎ fèn bàozhǐ?
Защо станахте учител? 您---么--了--师-？ 您 为__ 当_ 教_ ？ 您 为-么 当- 教- ？ ------------- 您 为什么 当了 教师 ？ 0
Nǐ d-nggu- nǎ-fèn ----h-? N_ d______ n_ f__ b______ N- d-n-g-ò n- f-n b-o-h-? ------------------------- Nǐ dìngguò nǎ fèn bàozhǐ?
Защо взехте такси? 您 -什么 ----租车-？ 您 为__ 坐_ 出__ ？ 您 为-么 坐- 出-车 ？ -------------- 您 为什么 坐了 出租车 ？ 0
N-n---n------h----? N__ k______ s______ N-n k-n-i-n s-u-l-? ------------------- Nín kànjiàn shuíle?
Откъде дойдохте? 您 -哪里----？ 您 从__ 来_ ？ 您 从-里 来- ？ ---------- 您 从哪里 来的 ？ 0
Ní- kànji-n--h--l-? N__ k______ s______ N-n k-n-i-n s-u-l-? ------------------- Nín kànjiàn shuíle?
Къде отидохте? 您-----了-？ 您 去__ 了 ？ 您 去-里 了 ？ --------- 您 去哪里 了 ？ 0
N-- k--jià---h----? N__ k______ s______ N-n k-n-i-n s-u-l-? ------------------- Nín kànjiàn shuíle?
Къде бяхте? 您 去了 -- ？ 您 去_ 哪_ ？ 您 去- 哪- ？ --------- 您 去了 哪儿 ？ 0
Nín -- s-----ià--uò--ià-le? N__ h_ s___ j______ m______ N-n h- s-u- j-à-g-ò m-à-l-? --------------------------- Nín hé shuí jiànguò miànle?
Ти на кого помогна? 你 ---了-？ 你 帮_ 了 ？ 你 帮- 了 ？ -------- 你 帮谁 了 ？ 0
Nín -é --u- jià-g-ò-m-àn-e? N__ h_ s___ j______ m______ N-n h- s-u- j-à-g-ò m-à-l-? --------------------------- Nín hé shuí jiànguò miànle?
Ти на кого писа? 你 给谁-写----？ 你 给_ 写_ 了 ？ 你 给- 写- 了 ？ ----------- 你 给谁 写信 了 ？ 0
Ní--h- sh-í --à--u- ------? N__ h_ s___ j______ m______ N-n h- s-u- j-à-g-ò m-à-l-? --------------------------- Nín hé shuí jiànguò miànle?
Ти на кого отговори? 你--答-- --？ 你 回_ 谁 了 ？ 你 回- 谁 了 ？ ---------- 你 回答 谁 了 ？ 0
N-n-rè- c-ū---u---? N__ r__ c__ s______ N-n r-n c-ū s-u-l-? ------------------- Nín rèn chū shuíle?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...