Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   sv Förfluten tid av modala hjälpverb 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [åttioåtta]

Förfluten tid av modala hjälpverb 2

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. M-n-s-- vi-l- ---e -eka--e--d-c-an. M__ s__ v____ i___ l___ m__ d______ M-n s-n v-l-e i-t- l-k- m-d d-c-a-. ----------------------------------- Min son ville inte leka med dockan. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. Min d-tt-- vi----i-te-spel- fot--ll. M__ d_____ v____ i___ s____ f_______ M-n d-t-e- v-l-e i-t- s-e-a f-t-o-l- ------------------------------------ Min dotter ville inte spela fotboll. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. M-n -ru--il-e in-- spe-a-----c- -ed --g. M__ f__ v____ i___ s____ s_____ m__ m___ M-n f-u v-l-e i-t- s-e-a s-h-c- m-d m-g- ---------------------------------------- Min fru ville inte spela schack med mig. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. M--a-b-r-----l---n-e -a-e- -ro---a-. M___ b___ v____ i___ t_ e_ p________ M-n- b-r- v-l-e i-t- t- e- p-o-e-a-. ------------------------------------ Mina barn ville inte ta en promenad. 0
Те не искаха да разтребят стаята. De-v--le--n---s-ä-- r-mm-t. D_ v____ i___ s____ r______ D- v-l-e i-t- s-ä-a r-m-e-. --------------------------- De ville inte städa rummet. 0
Те не искаха да си лягат. D- -ille--n-e-g--------. D_ v____ i___ g_ i s____ D- v-l-e i-t- g- i s-n-. ------------------------ De ville inte gå i säng. 0
Той не биваше да яде сладолед. H-n --c- -nte-äta g-a--. H__ f___ i___ ä__ g_____ H-n f-c- i-t- ä-a g-a-s- ------------------------ Han fick inte äta glass. 0
Той не биваше да яде шоколад. H-- -----in-- ä---c---l--. H__ f___ i___ ä__ c_______ H-n f-c- i-t- ä-a c-o-l-d- -------------------------- Han fick inte äta choklad. 0
Той не биваше да яде бонбони. Han-fick i--- äta godi-. H__ f___ i___ ä__ g_____ H-n f-c- i-t- ä-a g-d-s- ------------------------ Han fick inte äta godis. 0
Можех да си пожелая нещо. J-- --ck -n-ka mig n-g--. J__ f___ ö____ m__ n_____ J-g f-c- ö-s-a m-g n-g-t- ------------------------- Jag fick önska mig något. 0
Можех да си купя рокля. J-g ---k---p- --g en-kl------. J__ f___ k___ m__ e_ k________ J-g f-c- k-p- m-g e- k-ä-n-n-. ------------------------------ Jag fick köpa mig en klänning. 0
Можех да си взема бонбон. J-- --ck t--e--p----n. J__ f___ t_ e_ p______ J-g f-c- t- e- p-a-i-. ---------------------- Jag fick ta en pralin. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? Fick ------------ygp---et? F___ d_ r___ i f__________ F-c- d- r-k- i f-y-p-a-e-? -------------------------- Fick du röka i flygplanet? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? F-ck ---dr---- öl -å-s---h--et? F___ d_ d_____ ö_ p_ s_________ F-c- d- d-i-k- ö- p- s-u-h-s-t- ------------------------------- Fick du dricka öl på sjukhuset? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? F--- d---a -e- --nd-n p--h-t---et? F___ d_ t_ m__ h_____ p_ h________ F-c- d- t- m-d h-n-e- p- h-t-l-e-? ---------------------------------- Fick du ta med hunden på hotellet? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. På --mma----et ---- b--ne- ---a-----l---e. P_ s__________ f___ b_____ v___ u__ l_____ P- s-m-a-l-v-t f-c- b-r-e- v-r- u-e l-n-e- ------------------------------------------ På sommarlovet fick barnen vara ute länge. 0
Те можеха дълго да играят на двора. D- fick -ek--län-e-p---årde-. D_ f___ l___ l____ p_ g______ D- f-c- l-k- l-n-e p- g-r-e-. ----------------------------- De fick leka länge på gården. 0
Те можеха дълго да не се прибират. De -i-k ---n-a up-e län--. D_ f___ s_____ u___ l_____ D- f-c- s-a-n- u-p- l-n-e- -------------------------- De fick stanna uppe länge. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + шведски (1-100) MP3 шведски (1-100)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...