Я-н- в--а-- -і люб-ць-ё- --н-.
Я н_ в_____ ц_ л_____ ё_ м____
Я н- в-д-ю- ц- л-б-ц- ё- м-н-.
------------------------------
Я не ведаю, ці любіць ён мяне. 0 D------a ska-- z-tsіD_______ s____ z t__D-d-n-y- s-a-y z t-і--------------------Dadanyya skazy z tsі
Я -е-в--аю--ці -----цца -н.
Я н_ в_____ ц_ в_______ ё__
Я н- в-д-ю- ц- в-р-е-ц- ё-.
---------------------------
Я не ведаю, ці вернецца ён. 0 Dad--yya-s--zy---t-іD_______ s____ z t__D-d-n-y- s-a-y z t-і--------------------Dadanyya skazy z tsі
Я ------с-б-- ц--ёс-------о-і-шая.
Я п____ с____ ц_ ё___ у я__ і_____
Я п-т-ю с-б-, ц- ё-ц- у я-о і-ш-я-
----------------------------------
Я пытаю сябе, ці ёсць у яго іншая. 0 Y- ne-veda-u----і -e--e-stsa yon.Y_ n_ v______ t__ v_________ y___Y- n- v-d-y-, t-і v-r-e-s-s- y-n----------------------------------Ya ne vedayu, tsі vernetstsa yon.
Я -умняв---я,--і сапр-ў-ы ё--м--- --б-ць.
Я с__________ ц_ с_______ ё_ м___ л______
Я с-м-я-а-с-, ц- с-п-а-д- ё- м-н- л-б-ц-.
-----------------------------------------
Я сумняваюся, ці сапраўды ён мяне любіць. 0 T-- l--b-t----on -----?T__ l_______ y__ m_____T-і l-u-і-s- y-n m-a-e------------------------Tsі lyubіts’ yon myane?
Я ---н-ва-ся,-ці н--іша-ён---е.
Я с__________ ц_ н_____ ё_ м___
Я с-м-я-а-с-, ц- н-п-ш- ё- м-е-
-------------------------------
Я сумняваюся, ці напіша ён мне. 0 Tsі -yub-ts’-yon mya-e?T__ l_______ y__ m_____T-і l-u-і-s- y-n m-a-e------------------------Tsі lyubіts’ yon myane?
Я -ум--ва-ся,--і----н-цца-ё---а-мно-.
Я с__________ ц_ а_______ ё_ с_ м____
Я с-м-я-а-с-, ц- а-э-і-ц- ё- с- м-о-.
-------------------------------------
Я сумняваюся, ці ажэніцца ён са мной. 0 T---pry-d---yo-?T__ p______ y___T-і p-y-d-e y-n-----------------Tsі pryydze yon?
Ние започваме да учим своя роден език като бебета.
Това се случва автоматично.
И не е осъзнат процес.
Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче.
Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене.
Той всеки ден чува нови неща.
И получава непрекъснато нови стимули.
Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално.
Той трябва да действа икономично.
Ето защо, той се ориентира към регулярност.
Мозъкът помни това, което чува често.
Той регистрира колко често се случва нещо специфично.
След това си създава граматически правила от тези примери.
Децата знаят дали едно изречение е вярно или не.
Въпреки това, те не знаят защо това е така.
Мозъкът им знае правилата без да ги е учил.
Възрастните учат езици по различен начин.
Те вече знаят структурите на родния си език.
Тези структури са основата за новите граматични правила.
Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение.
Когато мозъка учи граматика, той има определена система.
Това може да се види при съществителните и глаголите, например.
Те се съхраняват в различни области на мозъка.
Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват.
Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила.
При сложните правила повече области на мозъка работят заедно.
Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено.
Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...