Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   et Kõrvallaused sõnaga kas

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [üheksakümmend kolm]

Kõrvallaused sõnaga kas

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. M- ----------s ta-armas-a---i-d. M_ e_ t___ k__ t_ a_______ m____ M- e- t-a- k-s t- a-m-s-a- m-n-. -------------------------------- Ma ei tea, kas ta armastab mind. 0
Не зная дали той ще се върне. Ma-e----a--k---ta----eb tagas-. M_ e_ t___ k__ t_ t____ t______ M- e- t-a- k-s t- t-l-b t-g-s-. ------------------------------- Ma ei tea, kas ta tuleb tagasi. 0
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. M--e- t-a,------a-h-lis-a- --lle. M_ e_ t___ k__ t_ h_______ m_____ M- e- t-a- k-s t- h-l-s-a- m-l-e- --------------------------------- Ma ei tea, kas ta helistab mulle. 0
Дали ме обича? Ka--t--tõ-sti--r---ta- --nd? K__ t_ t_____ a_______ m____ K-s t- t-e-t- a-m-s-a- m-n-? ---------------------------- Kas ta tõesti armastab mind? 0
Дали ще се върне? K---t- --est- tu--b -agasi? K__ t_ t_____ t____ t______ K-s t- t-e-t- t-l-b t-g-s-? --------------------------- Kas ta tõesti tuleb tagasi? 0
Дали ще ми се обади по телефона? Kas t- tõ-sti------tab-m---e? K__ t_ t_____ h_______ m_____ K-s t- t-e-t- h-l-s-a- m-l-e- ----------------------------- Kas ta tõesti helistab mulle? 0
Питам се дали той мисли за мен. M- -ü-i--en-al-, -a- -a ---l----i---e. M_ k____ e______ k__ t_ m_____ m______ M- k-s-n e-d-l-, k-s t- m-t-e- m-n-l-. -------------------------------------- Ma küsin endalt, kas ta mõtleb minule. 0
Питам се дали той има друга. Ma-kü-in e------ k-- --- ----e----t---e. M_ k____ e______ k__ t__ o_ k____ t_____ M- k-s-n e-d-l-, k-s t-l o- k-e-i t-i-e- ---------------------------------------- Ma küsin endalt, kas tal on keegi teine. 0
Питам се дали той лъже. Ma----i--e--a-t,-k---t---a-et-b. M_ k____ e______ k__ t_ v_______ M- k-s-n e-d-l-, k-s t- v-l-t-b- -------------------------------- Ma küsin endalt, kas ta valetab. 0
Дали мисли за мен? Ka- -- tõesti-m------mi--l-? K__ t_ t_____ m_____ m______ K-s t- t-e-t- m-t-e- m-n-l-? ---------------------------- Kas ta tõesti mõtleb minule? 0
Дали той има друга? K-- t-- on -õe-t--keeg--te--e? K__ t__ o_ t_____ k____ t_____ K-s t-l o- t-e-t- k-e-i t-i-e- ------------------------------ Kas tal on tõesti keegi teine? 0
Дали казва истината? K-s t--t-e-ti --äk-----t-? K__ t_ t_____ r_____ t____ K-s t- t-e-t- r-ä-i- t-t-? -------------------------- Kas ta tõesti rääkis tõtt? 0
Съмнявам се че той наистина ме харесва. M- ka-t---, k-s -a--al-e tege-ik--- -eel--n. M_ k_______ k__ m_ t____ t_________ m_______ M- k-h-l-n- k-s m- t-l-e t-g-l-k-l- m-e-d-n- -------------------------------------------- Ma kahtlen, kas ma talle tegelikult meeldin. 0
Съмнявам се че ще ми пише. M-------en- -a- t---i-ju--- m----. M_ k_______ k__ t_ k_______ m_____ M- k-h-l-n- k-s t- k-r-u-a- m-l-e- ---------------------------------- Ma kahtlen, kas ta kirjutab mulle. 0
Съмнявам се че ще се ожени за мен. M- --ht-e-- ka- -a-m--uga --i-ll--. M_ k_______ k__ t_ m_____ a________ M- k-h-l-n- k-s t- m-n-g- a-i-l-u-. ----------------------------------- Ma kahtlen, kas ta minuga abiellub. 0
Дали наистина ме харесва? K-- -a-tõest- ---l-i- ta---? K__ m_ t_____ m______ t_____ K-s m- t-e-t- m-e-d-n t-l-e- ---------------------------- Kas ma tõesti meeldin talle? 0
Дали ще ми пише? Ka- -- --e--i--i-j---- m---e? K__ t_ t_____ k_______ m_____ K-s t- t-e-t- k-r-u-a- m-l-e- ----------------------------- Kas ta tõesti kirjutab mulle? 0
Дали ще се ожени за мен? K-- ----õe-ti-a---l----m--u--? K__ t_ t_____ a_______ m______ K-s t- t-e-t- a-i-l-u- m-n-g-? ------------------------------ Kas ta tõesti abiellub minuga? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + естонски (1-100) MP3 естонски (1-100)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...