Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   ti “ከም” ዘለዎም ንኡስ ሓሳብት

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [ተስዓንሰለስተን]

93 [tesi‘aniselesiteni]

“ከም” ዘለዎም ንኡስ ሓሳብት

“kemi” zelewomi ni’usi ḥasabiti

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. ንሱ -ም---ረ- -ይ---ን‘-። ን_ ከ______ ኣ________ ን- ከ-ዘ-ቅ-ኒ ኣ-ፈ-ጥ-‘-። -------------------- ንሱ ከምዘፍቅረኒ ኣይፈልጥን‘የ። 0
“-e-i- z--ewo-- --’-s--ḥasabiti “_____ z_______ n_____ ḥ_______ “-e-i- z-l-w-m- n-’-s- h-a-a-i-i -------------------------------- “kemi” zelewomi ni’usi ḥasabiti
Не зная дали той ще се върне. ንሱ----ምለ- ይፈ-ጥ-‘-። ን_ ከ_____ ይ_______ ን- ከ-ዝ-ለ- ይ-ል-ን-የ- ------------------ ንሱ ከምዝምለስ ይፈልጥን‘የ። 0
“ke--” z--ew-m- n---s---̣-sa--ti “_____ z_______ n_____ ḥ_______ “-e-i- z-l-w-m- n-’-s- h-a-a-i-i -------------------------------- “kemi” zelewomi ni’usi ḥasabiti
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. ን ሱ--ዝ---ለይ ይፈል-ን-የ። ን ሱ________ ይ_______ ን ሱ-ም-ድ-ለ-ይ ይ-ል-ን-የ- -------------------- ን ሱከምዝድውለለይ ይፈልጥን‘የ። 0
nis-----i-e---’-ren- ---fel---i--‘ye። n___ k______________ a_______________ n-s- k-m-z-f-k-i-e-ī a-i-e-i-’-n-‘-e- ------------------------------------- nisu kemizefik’irenī ayifelit’ini‘ye።
Дали ме обича? ከም -ፍቅ-ኒ ? ከ_ ዘ____ ? ከ- ዘ-ቅ-ኒ ? ---------- ከም ዘፍቅረኒ ? 0
nisu k-m-ze--k’i-e-ī-ay----i-’-----e። n___ k______________ a_______________ n-s- k-m-z-f-k-i-e-ī a-i-e-i-’-n-‘-e- ------------------------------------- nisu kemizefik’irenī ayifelit’ini‘ye።
Дали ще се върне? ከም ዝ--ስ-? ከ_ ዝ___ ? ከ- ዝ-ለ- ? --------- ከም ዝምለስ ? 0
n-s---e-i-efik’i-enī -yife--t------e። n___ k______________ a_______________ n-s- k-m-z-f-k-i-e-ī a-i-e-i-’-n-‘-e- ------------------------------------- nisu kemizefik’irenī ayifelit’ini‘ye።
Дали ще ми се обади по телефона? ከ- --ው-ለይ ? ከ_ ዝ_____ ? ከ- ዝ-ው-ለ- ? ----------- ከም ዝድውለለይ ? 0
n--- k--i--mi---- ---el-t-in----። n___ k___________ y______________ n-s- k-m-z-m-l-s- y-f-l-t-i-i-y-። --------------------------------- nisu kemizimilesi yifelit’ini‘ye።
Питам се дали той мисли за мен. ይ-ስ-ኒ ዲዩ ዝ-ል ሕቶ -ሎኒ-። ይ____ ዲ_ ዝ__ ሕ_ ኣ__ ። ይ-ስ-ኒ ዲ- ዝ-ል ሕ- ኣ-ኒ ። --------------------- ይሓስበኒ ዲዩ ዝብል ሕቶ ኣሎኒ ። 0
n-----em-zi---e-i ----l-t-i-i-ye። n___ k___________ y______________ n-s- k-m-z-m-l-s- y-f-l-t-i-i-y-። --------------------------------- nisu kemizimilesi yifelit’ini‘ye።
Питам се дали той има друга. ካ-እ ኣ-- -ያ---ል-ሕ- --ኒ። ካ__ ኣ__ ድ_ ዝ__ ሕ_ ኣ___ ካ-እ ኣ-ቶ ድ- ዝ-ል ሕ- ኣ-ኒ- ---------------------- ካልእ ኣላቶ ድያ ዝብል ሕቶ ኣሎኒ። 0
ni-u-k---zimile-i yi--li-’i-i-ye። n___ k___________ y______________ n-s- k-m-z-m-l-s- y-f-l-t-i-i-y-። --------------------------------- nisu kemizimilesi yifelit’ini‘ye።
Питам се дали той лъже. ይ----ዩ-ዝ----ቶ-ኣ-ኒ። ይ__ ዲ_ ዝ__ ሕ_ ኣ___ ይ-ሱ ዲ- ዝ-ል ሕ- ኣ-ኒ- ------------------ ይሕሱ ዲዩ ዝብል ሕቶ ኣሎኒ። 0
ni -uk-m-zi-i--lel-y- y-fel----ni‘-e። n_ s_________________ y______________ n- s-k-m-z-d-w-l-l-y- y-f-l-t-i-i-y-። ------------------------------------- ni sukemizidiwileleyi yifelit’ini‘ye።
Дали мисли за мен? ከም ዝሓ--ኒ-? ከ_ ዝ____ ? ከ- ዝ-ስ-ኒ ? ---------- ከም ዝሓስበኒ ? 0
ni s-kemi---iw--el-y- y------’in---e። n_ s_________________ y______________ n- s-k-m-z-d-w-l-l-y- y-f-l-t-i-i-y-። ------------------------------------- ni sukemizidiwileleyi yifelit’ini‘ye።
Дали той има друга? ካ-- ከ- -ላ- ? ካ__ ከ_ ዘ__ ? ካ-እ ከ- ዘ-ቶ ? ------------ ካልእ ከም ዘላቶ ? 0
ni s-k---zi---i-e-e-i -ife-i-’i----e። n_ s_________________ y______________ n- s-k-m-z-d-w-l-l-y- y-f-l-t-i-i-y-። ------------------------------------- ni sukemizidiwileleyi yifelit’ini‘ye።
Дали казва истината? እቲ -- -ም ዝዛረብ ? እ_ ሓ_ ከ_ ዝ___ ? እ- ሓ- ከ- ዝ-ረ- ? --------------- እቲ ሓቂ ከም ዝዛረብ ? 0
k-mi--e-----renī ? k___ z__________ ? k-m- z-f-k-i-e-ī ? ------------------ kemi zefik’irenī ?
Съмнявам се че той наистина ме харесва. ናይብ-ቂ-ከ-ዝፈትወ- እጣ-ጠ- ኣ--። ና____ ከ______ እ____ ኣ___ ና-ብ-ቂ ከ-ዝ-ት-ኒ እ-ራ-ር ኣ-ኹ- ------------------------ ናይብሓቂ ከምዝፈትወኒ እጣራጠር ኣሎኹ። 0
k--- --f----r----? k___ z__________ ? k-m- z-f-k-i-e-ī ? ------------------ kemi zefik’irenī ?
Съмнявам се че ще ми пише. እ-ሕ--ይ ዲዩ-ኢ---ጣ--ር-ኣሎ-። እ_____ ዲ_ ኢ_ እ____ ኣ___ እ-ሕ-ለ- ዲ- ኢ- እ-ራ-ር ኣ-ኹ- ----------------------- እጽሕፈለይ ዲዩ ኢለ እጣራጠር ኣሎኹ። 0
k------f--’-r-nī-? k___ z__________ ? k-m- z-f-k-i-e-ī ? ------------------ kemi zefik’irenī ?
Съмнявам се че ще се ожени за мен. ከም-ምርዓ-ኒ -ጣራጠር--ሎ-። ከ_______ እ____ ኣ___ ከ-ዝ-ር-ወ- እ-ራ-ር ኣ-ኹ- ------------------- ከምዝምርዓወኒ እጣራጠር ኣሎኹ። 0
ke-i----ile-i-? k___ z_______ ? k-m- z-m-l-s- ? --------------- kemi zimilesi ?
Дали наистина ме харесва? ና-ብሓ- -- ዝ--ወኒ ? ና____ ከ_ ዝ____ ? ና-ብ-ዊ ከ- ዝ-ት-ኒ ? ---------------- ናይብሓዊ ከም ዝፈትወኒ ? 0
k--i z---lesi ? k___ z_______ ? k-m- z-m-l-s- ? --------------- kemi zimilesi ?
Дали ще ми пише? ከም -ጽሕፈለ- ? ከ_ ዝ_____ ? ከ- ዝ-ሕ-ለ- ? ----------- ከም ዝጽሕፈለይ ? 0
kem---i-i-e-- ? k___ z_______ ? k-m- z-m-l-s- ? --------------- kemi zimilesi ?
Дали ще се ожени за мен? ከም--ምርዓወኒ ? ከ_ ዝ_____ ? ከ- ዝ-ር-ወ- ? ----------- ከም ዝምርዓወኒ ? 0
ke-- z----ilel--i ? k___ z___________ ? k-m- z-d-w-l-l-y- ? ------------------- kemi zidiwileleyi ?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + тигриня (1-100) MP3 тигриня (1-100)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...