Разговорник

bg Наречия   »   et Määrsõnad

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [sada]

Määrsõnad

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
вече – още не j-ba-k-n--i-- -it-e -un--i j___ k_____ – m____ k_____ j-b- k-n-g- – m-t-e k-n-g- -------------------------- juba kunagi – mitte kunagi 0
Били ли сте вече в Берлин? Ol-te----ju-a-k---gi B-------s--lnu-? O____ t_ j___ k_____ B________ o_____ O-e-e t- j-b- k-n-g- B-r-i-n-s o-n-d- ------------------------------------- Olete te juba kunagi Berliinis olnud? 0
Не, още не. Ei, -it-e ----gi. E__ m____ k______ E-, m-t-e k-n-g-. ----------------- Ei, mitte kunagi. 0
някой – никой k-e---- -it-e-ke-gi k____ – m____ k____ k-e-i – m-t-e k-e-i ------------------- keegi – mitte keegi 0
Познавате ли някого тук? Tunn-te-te-sii- --dagi? T______ t_ s___ k______ T-n-e-e t- s-i- k-d-g-? ----------------------- Tunnete te siin kedagi? 0
Не, не познавам никого тук. Ei,--a-ei t-nne ---n-m--t--k----i. E__ m_ e_ t____ s___ m____ k______ E-, m- e- t-n-e s-i- m-t-e k-d-g-. ---------------------------------- Ei, ma ei tunne siin mitte kedagi. 0
още – няма ve-- - mit-e--nam v___ – m____ e___ v-e- – m-t-e e-a- ----------------- veel – mitte enam 0
Ще останете ли още дълго тук? J-ä----- -e----au-k----ia? J____ t_ v___ k_____ s____ J-ä-e t- v-e- k-u-k- s-i-? -------------------------- Jääte te veel kauaks siia? 0
Не, няма да остана дълго тук. Ei,-m--e- jää--n-m kau-ks-si--. E__ m_ e_ j__ e___ k_____ s____ E-, m- e- j-ä e-a- k-u-k- s-i-. ------------------------------- Ei, ma ei jää enam kauaks siia. 0
още нещо – нищо повече ve-l -idag--–-e-------i v___ m_____ – e_ m_____ v-e- m-d-g- – e- m-d-g- ----------------------- veel midagi – ei midagi 0
Желаете ли още нещо за пиене? So--it- -e v-e--mi-a---j-u-? S______ t_ v___ m_____ j____ S-o-i-e t- v-e- m-d-g- j-u-? ---------------------------- Soovite te veel midagi juua? 0
Не, не желая нищо повече. Ei- m---i--o--- en-m m-dagi. E__ m_ e_ s____ e___ m______ E-, m- e- s-o-i e-a- m-d-g-. ---------------------------- Ei, ma ei soovi enam midagi. 0
вече нещо – още нищо ju-a m-da-- ------e v-el j___ m_____ – m____ v___ j-b- m-d-g- – m-t-e v-e- ------------------------ juba midagi – mitte veel 0
Ядохте ли вече нещо? O--te-t---uba-mi-agi -ö---d? O____ t_ j___ m_____ s______ O-e-e t- j-b- m-d-g- s-ö-u-? ---------------------------- Olete te juba midagi söönud? 0
Не, още нищо не съм ял. Ei,-m--e--o---vee---id-----ö--u-. E__ m_ e_ o__ v___ m_____ s______ E-, m- e- o-e v-e- m-d-g- s-ö-u-. --------------------------------- Ei, ma ei ole veel midagi söönud. 0
още някой – никой повече ve-- ke--i-----t---ke--i v___ k____ – m____ k____ v-e- k-e-i – m-t-e k-e-i ------------------------ veel keegi – mitte keegi 0
Желае ли още някой кафе? Soovib k--g- ---l k-h--? S_____ k____ v___ k_____ S-o-i- k-e-i v-e- k-h-i- ------------------------ Soovib keegi veel kohvi? 0
Не, никой. E----i--e k-e-i. E__ m____ k_____ E-, m-t-e k-e-i- ---------------- Ei, mitte keegi. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + естонски (1-100) MP3 естонски (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…