Разговорник

bg Наречия   »   tr Nitelik zarfları

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [yüz]

Nitelik zarfları

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
вече – още не d--a -v-el----a-- önce h-ç d___ e____ – d___ ö___ h__ d-h- e-v-l – d-h- ö-c- h-ç -------------------------- daha evvel – daha önce hiç 0
Били ли сте вече в Берлин? Da---ev----h-- B-r-i--d- b-lu-d-n-z -u? D___ e____ h__ B________ b_________ m__ D-h- e-v-l h-ç B-r-i-’-e b-l-n-u-u- m-? --------------------------------------- Daha evvel hiç Berlin’de bulundunuz mu? 0
Не, още не. H--ı-,-d-ha-ön-e-hi- b---nma---. H_____ d___ ö___ h__ b__________ H-y-r- d-h- ö-c- h-ç b-l-n-a-ı-. -------------------------------- Hayır, daha önce hiç bulunmadım. 0
някой – никой b-r- - hi- -imse b___ – h__ k____ b-r- – h-ç k-m-e ---------------- biri – hiç kimse 0
Познавате ли някого тук? Bur-- -a-ı-ı---ı- -a--mı? B____ t__________ v__ m__ B-r-a t-n-d-ğ-n-z v-r m-? ------------------------- Burda tanıdığınız var mı? 0
Не, не познавам никого тук. Hayır, ---da--im-e-i -anı--y--um. H_____ b____ k______ t___________ H-y-r- b-r-a k-m-e-i t-n-m-y-r-m- --------------------------------- Hayır, burda kimseyi tanımıyorum. 0
още – няма daha---a-tık-d--il d___ – a____ d____ d-h- – a-t-k d-ğ-l ------------------ daha – artık değil 0
Ще останете ли още дълго тук? Bu--d- da-- -ok-k-laca-----ı-ı-? B_____ d___ ç__ k______ m_______ B-r-d- d-h- ç-k k-l-c-k m-s-n-z- -------------------------------- Burada daha çok kalacak mısınız? 0
Не, няма да остана дълго тук. Ha-ır, bura-a----ık-fa--- -al---a-ağ--. H_____ b_____ a____ f____ k____________ H-y-r- b-r-d- a-t-k f-z-a k-l-a-a-a-ı-. --------------------------------------- Hayır, burada artık fazla kalmayacağım. 0
още нещо – нищо повече bir--y-da-- –--iç b-r ş-y b_____ d___ – h__ b__ ş__ b-r-e- d-h- – h-ç b-r ş-y ------------------------- birşey daha – hiç bir şey 0
Желаете ли още нещо за пиене? Bir ş----aha -çm-k --ter-i-iniz? B__ ş__ d___ i____ i____________ B-r ş-y d-h- i-m-k i-t-r-i-i-i-? -------------------------------- Bir şey daha içmek istermisiniz? 0
Не, не желая нищо повече. H---r,---şk- hi--bir-şe- -s-e-iy-ru-. H_____ b____ h__ b__ ş__ i___________ H-y-r- b-ş-a h-ç b-r ş-y i-t-m-y-r-m- ------------------------------------- Hayır, başka hiç bir şey istemiyorum. 0
вече нещо – още нищо e------ – h-nüz -e-il e______ – h____ d____ e-v-l-e – h-n-z d-ğ-l --------------------- evvelce – henüz değil 0
Ядохте ли вече нещо? Ev-elce --- ---le--ye---iz-mi? E______ b__ ş_____ y______ m__ E-v-l-e b-r ş-y-e- y-d-n-z m-? ------------------------------ Evvelce bir şeyler yediniz mi? 0
Не, още нищо не съм ял. H----, -enü---ir şe--yeme-i-. H_____ h____ b__ ş__ y_______ H-y-r- h-n-z b-r ş-y y-m-d-m- ----------------------------- Hayır, henüz bir şey yemedim. 0
още някой – никой повече d--a---ş-a -iri-------- k-m---yok d___ b____ b___ – a____ k____ y__ d-h- b-ş-a b-r- – a-t-k k-m-e y-k --------------------------------- daha başka biri – artık kimse yok 0
Желае ли още някой кафе? B-şka---hv----t---- va- mı? B____ k____ i______ v__ m__ B-ş-a k-h-e i-t-y-n v-r m-? --------------------------- Başka kahve isteyen var mı? 0
Не, никой. H-yı-,--imse i--e-iyo-. H_____ k____ i_________ H-y-r- k-m-e i-t-m-y-r- ----------------------- Hayır, kimse istemiyor. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + турски (1-100) MP3 турски (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…